Магията на Астуриас

Преди малко повече от две години имах прекрасната възможност да участвам в еко-лагер в Испания. Освен невероятните и вълнуващи приключения, които изживях, в мен остана и ярък спомен за начина, по който хората там се отнасяха към околната среда и традициите си.

Приключенията започнаха с пълна сила още в деня след пристигането ни – със спускане по една доста пълноводна през април река, включващо скокове във вировете, пързаляне по наклоненото корито, спускане с въжета по водопадите. За щастие, на следващия ден, в който всички едва се движехме, ни бяха подготвили една доста по-спокойна разходка и запознаване с проект за опазване на брадатите лешояди в областта Кантабрия. Удивително е колко много и разнообразни аспекти трябва да се вземат предвид при един такъв проект (за което смятам да разкажа по-подробно в отделна творба). Следващите дни ни бяха приготвили разходки до прекрасните езера Кавадонга, които, макар и само на десетина километра от морето, се намират на над 1100м надморска височина, както и до спиращия дъха каньон на река Карес, дълбок над 1км. (за сравнение Триградското ждрело е „само“ 300м.)

Това бяха приключенията… но отвъд тях остава нещо, което не се вижда на снимките. Грижата на хората и уважението, с което се отнасят към околната среда и традициите си. Примерно, още първия ден в началото на спускането си по реката попаднахме на изхвърлено доста голямо парче пластмаса, което те пренесоха през целия нелек маршрут, за да могат да го изхвърлят и да не остане то там да замърсява природата. Всички служители в парковете, с които се срещнахме, с радост отговаряха на въпросите ни и говореха с такъв ентусиазъм за работата си и за всички програми за опазване на околната среда, по които работят, че просто си личеше, че са щастливи от това, с което се занимават и го правят с желание. Намерили са начин хем да се грижат за природата, хем да споделят красотата и с хората, без това да й вреди. Освен за природата, хората се грижат и за традициите си.

Местните продукти, произвеждани в този регион носят специална защитена марка, която ги прави разпознаваеми и е гаранция както за качеството, така и за произхода им. Малък музей разказва за начина на производство на местно сирене „Кабралес“, като технологията не се е променила с години и до днес сиренето се оставя да зрее в прохладни пещери, където температурата остава същата, независимо от сезона. Друг типичен за региона продукт е ябълковото вино или т.нар. сайдер. То също се произвежда по стара технология, най-често в малки семейни фабрики, където все още се използват машини, вършили работа и преди половин век. А самото пиене на сайдер е истински ритуал, слабо известен в други части на Испания, но тук предаван от поколение на поколение; ритуал, с който местните хора се гордеят и с радост са готови да научат всеки по-любопитен на него.

Тук, в тези малки градчета на границата между безкрайното синьо море и непристъпните планински върхове, хората живеят и днес в хармония с природата, със своите традиции и обичаи. Може би затова изглеждат толкова спокойни и усмихнати.

 

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.