Правим само по едно нещо

Правенето на няколко неща едновременно, така наречения мултитаскинг, с който повечето хора дори се гордеят, е на път да се превърне в една от най-опасните болести на съвремието ни. Новите технологии и забързаният ни живот ни предразполагат непрекъснато към това да правим колкото се може повече неща едновременно. Всъщност точно в думата едновременно е заблудата. Мозъкът ни, също както и компютрите, не може да обработва данните едновременно, а само последователно. И докато, що се отнася до прости, заучени действия, можем да правим няколко от тях почти едновременно, така че да ни се струва, че е едновременно, то при по-сложни задачи, при които се нуждаем от мисълта, интуицията или чувствата си, то това е невъзможно.

Така се стига до положението, че непрекъснато прекъсваме започнати задачи, за да започнем нови. Колко безполезно е това може да се види от статистиките за работата в офис. Средностатистическият служител има 11 минути на разположение да работи по дадена задача, преди да бъде прекъснат от колега, телефон, скайп, имейл, среща и т.н. Нещото, заради което е бил прекъснат, му отнема средно 25 минути! Повече от два пъти повече! След това има отново 11 минути, преди да бъде прекъснат отново. И тук идва голямата изненада – от тези 11 цели 8 са за навлизане в задачата и постигане на нивото преди прекъсването, тоест остават само 3 за работа. Излиза, че в рамките на около половин час работим само около 3 минути или 10% от времето върху това, което сме си поставили за цел да свършим! И всичко това, благодарение на прекъсванията и мислейки си, че можем да правим ефикасно няколко неща едновременно! Нищо чудно, че сме все до никъде и че оставаме често до късно в офиса.

Лично аз не посещавам никакви срещи и прекъсвам дейността си само в случай на оперативни неприятности, тоест тогава, когато се касае за пълна необходимост или казано на жаргон – само когато нещо „гори“ и трябва веднага да се заема с „гасене“. Но това се случва доста рядко, в сравнение с другите видове прекъсвания. Важно е, че мога да казвам „не“. Това ми позволява не само да си свършвам работата навреме, да съм свеж след нея, но и да обръщам повече внимание на колегите. Качеството на труда ми се вдигна значително след като започнах съзнателно да правя само по едно нещо в дадено време.

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.