Slowfood или как да се храним бавно и с удоволствие

Тази творба е част от инициативата Ден на действие на блоговете 2011: Храна (Blog Action Day 2011: Food)

Движението Slow Food или буквално „Бавна храна“ възниква през 1986г. в района на Пиемонт, Италия, в отговор на все по-разпространяващото се „Fast Food“ или „бързо хранене“. Четири години по-късно във Венеция се провежда първата международна конференция на тема „Бавно хранене“, а през 1996г. излиза и първия брой на списанието.

Днес, „Slow Food“ е международна неправителствена организация, чиято простичка идея – да се наслаждаваме на храната, обединява над 100 000 души от 153 страни по света. Много сполучливо за свой символ „Slow Food“ са избрали охлюва, а в основата на ценностите им е залегнала идеята за хубава, чиста и социално отговорна храна. Хубава – прясна, избрана според сезона и местните особености; чиста – такава, че да не вреди на околната среда и здравето ни; и социално отговорна – на цена, достъпна за потребителите и в същото време осигуряваща справедливо възнаграждение на производителите.

Целта на движението е да върне на хората удоволствието от хубавата храна и бавното хранене. Напоследък всички бързаме нанякъде и вечно нямаме време. Разчитаме на готови храни, полуфабрикати, сандвичи, „вълшебни“ супи и подправки, които разтваряме във вода. Все повече хора смятат готвенето за тежко задължение или отживелица и разчитат само на доставките за дома, които много заведения предлагат. Именно за това е толкова важно да си припомним удоволствието от това да приготвиш и да споделиш храната си с някого. Удоволствието да имаш своя тайна рецепта, чиито подправки само ти знаеш и на която всички се възхищават. Удоволствието домът ти да ухае на прясно изпечени сладки или топла супа.

Освен да насърчава „бавното хранене“ движението „Slow Food“ работи и в други насоки, като например:

  • защита на био-разнообразието и естественото производство, без генно-модифицирани продукти;
  • запазване на местните кулинарни традиции, вкл. производство на защитени местни продукти (дейност, която както вече писах е много добре развита в Испания, например), запазване на рецептите на типични местни ястия и ястия, свързани с конкретни обредни обичаи и празници;
  • насърчаване на дребни местни производители – осигуряване на справедливо възнаграждение за местните производители;
  • осигуряване на информация и съвети относно производството; осъществяване на връзка между производители и потребители;
  • информационна дейност – организиране на семинари, международни конференции, регионални срещи чрез мрежата Terra Madre (Майка Земя) и специализирани дискусии.

Движението „Slow Food“ е познато и в България, като към момента в страната има организирани осем местни общости или т.нар. конвивиуми – в Черни Вит, Горна Бела Речка, Перник, Пловдив, Троян и три в София, като всеки от тях се занимава с различни дейности. Създадени са също така и три „президиума“, т.е. проекти, които имат за цел да насърчат производството на застрашени от изчезване храни, като подпомогнат местните общности. Проектите са за съхраняване на каракачанската овца, смилянския фасул и зеленото сирене, произвеждано в Черни Вит. В т.нар. „Ark of Taste“ или „Съкровищница на вкусове“, представляваща списък с традиционни храни, застрашени от изчезване, са включени млечни продукти от каракачански овце, бито сирене от с.Смилян и зеленото сирене от Черни Вит. Движението Slow Food – България има и страница във Facebook, която включва близо 300 члена и от която можете да получите информация за техни проекти.

За повече информация:

Slow Food International - страница на движението за „бавно хранене“

Зеленото сирене от Черни Вит

Подобни творби


This entry was posted in За Тялото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.