„Който няма нищо, може да даде всичко” | Историята на Карл Рабедер

„Гласът на сърцето звучи тихо във всеки един от нас. Дали го чуваме или изобщо следваме, определя съществуването ни и не на последно място, състоянието ни на щастие.” Тези думи посрещат посетителите на личната страница на Карл Рабедер. Кой е Карл и защо му отделяме внимание в ОМ?

Карл е на 49 години, родом от австрийското градче Линц. През 1986г. създава фирмата си за производство и търговия с вещи за бита, на 32г. вече е милионер. Дава работа на близо 400 човека. През 2004г. Карл продава фирмата си на своя главен конкурент и създава дружество с нетърговска цел. Решава с парите от продажбата да подкрепя сираци и деца, живеещи на улицата в страните от Латинска Америка. Четири години по-късно в Гватемала се осъществява и първият работещ проект на един 18-годишен младеж с пари, отпуснати под формата на „микро-кредит” от Карл. Към днешна дата, след като се е отказал от фирмата си и е разиграл на лотария огромната си къща в Тирол на стойност 1,5 млн. евро, той изцяло се е отдал на своя глас на сърцето: чрез отпускането на малки безлихвени кредити да помага на идейни, но бедни хора в Латинска Америка да започнат свой собствен бизнес, чрез който могат да изхранват себе си и семействата си.

За себе си Карл казва, че преди е бил богат, а сега е благосъстоятелен. Благосъстоятелният човек е този, който може да предизвика нещо хубаво със своето притежание или богатство. Отказва се от къщата в Тирол, вилата в Южна Франция, от шестте безмоторни самолета, от няколко автомобила … За да помага с тези пари на бедните и бездомните в Латинска Америка да си спечелят сами препитанието.

Година след продажбата на фирмата, Карл прекарва в непрекъснато пътуване. Застоява се най-дълго в Аржентина, където е потресен от бедността на хората. В началото дарява средства за тамошните сиропиталища. Но един въпрос не му дава мира – от какво и как ще живеят младежите, след като напуснат това сиропиталище? Карл мечтае да им даде нещо, с което те да имат достатъчно свобода, да се трудят независими и по този начин да си осигуряват средства за живот. Решава да опита с най-лесното, което му идва на ум – заедно с един аграрен специалист обучават младежи как да си направят оранжерия и да отглеждат плодове и зеленчуци. Първите микро-кредити, които Карл отпуска са точно за оранжерии с площ 400 кв.м. срещу 600 евро. Проектът носи името „Зелена къща” (GREENHOUSE).

Карл Рабедер, снимка: rabeder.com

Карл основава „Моят МикроКредит” през 2009г. Идеята му с отпускането на микро-кредити всъщност не е негова, а на носителя на Нобелова награда за мир за 2006г. Мухамад Юнус. През 70те години на миналия век Юнус помага на хората в Бангладеш с малко пари да станат предприемачи, a с това и господари на съдбата си. Карл разказва с особена гордост за момчето от Гвателама – Хосе Луис Баран, за което стана дума в началото на статията. С него той се запознава по време на пътуването си из Латинска Америка. Дава му на заем пари, достатъчни да си направи малка оранжерия за отглеждане на домати, както и да закупи на първо време семена и торове. След девет месеца Хосе връща заема си към Карл, като междувременно той е наел работници и успява да изхранва своето голямо семейство. Карл споделя колко малък е рискът при този начин на кредитиране. Частта на непокритите заеми е едва около 2%.

За да е наистина успешен замисълът на „Моят МикроКредит”, Карл има нужда от пари, много пари. С разрешение на властите в Австрия разиграва лотария, като голямата награда е къщата му в Тирол. Всеки може да участва с билетче от 0,99 евроцента. В края на 2009г. къщата е спечелена от една жена, а така събраните пари отиват за фондацията. Тази година от печат излезе и автобиографичната книга на Карл Рабедер. Заглавието й е „Който няма нищо, може да даде всичко: как замених богатството си срещу смисъла на живота”. Обяснението на Карл затова как на 30 години вече е бил милионер е съвсем просто: така се е случило, защото така е бил научен от семейството си. Животът е даден на човек, за да работи и изкарва пари. Едва след като си е изпълнил дълга, той може, вече в една напреднала възраст, да започне да се наслаждава на придобитото и да живее, както душата му иска. Карл вътрешно е чувствал, че това не е правилният път и че се движи в грешната посока, но се е нуждаел от време – повече от 20 години, за да послуша гласа на сърцето си. „Смисълът на живота е животът сам по себе си.” Дори и да има задължения, човек нека се стреми към това, което му доставя удоволствие и не се отказва от него. Като равновесие в ежедневието на Карл му е служило хобито – безмоторното летене и самолетите. В небето той се чувствал истински свободен, „като орел”, както сам се сравнява.

Карл пише книгата първо за самия себе си – за да може да преосмисли всичко преживяно от последните години. Едновременно с това, той иска да помогне на всички, които все още търсят смисъла на съществуването си. И разбира се, средствата от продажбата на книгата отиват за „Моят МикроКредит”. След като се „отървава” от фирмата и имотите си, Карл живее с 1000 евро месечно, в 19 кв.м. жилище под наем.  Необходимите му материални неща се побират в две раници. Роден в планината, Карл обожава природата и прекарва голяма част от времето си, стоейки на слънце на терасата и съзерцавайки планинските върхове. Последното, което иска, е да бъде пример за подражание. Напротив, хората не трябва да го следват, а сами за себе си да чуят и послушат своя вътрешен глас.

Няма да е преувеличено, ако кажем, че хора като Карл Рабедер са бели лястовици в презадоволеното общество на Запада. Доброволно да се откажеш от богатството си, при това не наследено, а придобито от теб самия с труд, за да помагаш да млади предприемачи от развиващите се страни, звучи отчаяно идеалистично. Но Карл, въпреки хобито си, е стъпил здраво на земята човек, дал воля на вътрешния си глас, за да заживее живот, който го прави щастлив. А че при това помага на хора в нужда, е още една причина да му се възхищаваме.

Книгата на Карл на немски език може да намерите и разгледате ето тук.

Подобни творби


About Александрина Цонева

Здравейте, аз съм Александрина, по образование политолог. Освен обществени и социални теми, ме вълнуват и теми, свързани с личностното развитие и самоусъвършенстване. Интересувам се от българска литература и фотография. С мен може да се свържете на имейл: aleks (долна черта) ts (в) yahoo (точка) de.
This entry was posted in За Обществото and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.