Ядем бавно

Някой мъдрец беше казал, храната да се дъвчи 20 пъти. Аз се запитах защо пък точно 20? И реших да пробвам. Направих първата хапка и започнах да дъвча и да броя. 20! Мм, храната беше почти като каша и я погълнах. Почувствах се доста леко! Страхотно! Дай да опитам пак! Пак захапвам, дъвча до 20, на храната още малко й трябваше, за да стане на каша, продължавам да дъвча и поглъщам. Страхотно :) И така продължавам с яденето. Забелязах, че коремът ми усвоява храната много по-добре и използва по-малко енергия за нейното храносмилане. Усещам така по-добре качеството на храната. Всеки един плод, зеленчук или ястие си има особен осезаем вкус. От самото начало на яденето не се чувствам гладен, няма го бързането да се наям, а всяка хапка ми е достатъчна и се усещам наяден и щастлив.

Та магическо число ли беше 20? Да, защото ме накара да започна да ям бавно. После аз си послушах тялото и сам си намерих темпото.

Подобни творби


About Николай Георгиев

Интересувам се от цялостно подобрение на човешкия живот. За да постигнем това е важно да отваряме и споделяме важна и полезна информация и да се развиваме непрекъснато. Може да се свържете с мен чрез nikolay (точка) h (точка) georgiev (в) gmail (точка) com или да прочетете повече тук.
This entry was posted in За Тялото and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.