От тук, та чак до Полинезия,
изпълнен е светът с поезия.
Но тегне над света угрозата,
да бъде завладян от прозата.
Във ръцете на поет попадна
лоша дума, прозаична, гадна,
той взе, помилва и поглези я
и хоп – превърна я в поезия.
И разказа после той във рими
свойте истини неоспорими.
Но и тях пък кой ли да ги види:
истината хората обиди…