Да учиш другояче

Автор: Анке Каспaр-Юргенс за списание „Oya – мисли различно. действай различно

Превод от немски: Александрина Цонева

Да учиш другояче? Защо „другояче”? Защото днес ние свързваме ученето в училище със страха от провал, лоши оценки и дори повтаряне на класа. Който се страхува, е известно, че не може да учи качествено. Много хора са убедени, че в това отношение нещо трябва да се промени, защото начинът, по който учим, влияе върху оформянето на цялостната ни култура. И тя би била съвсем друга, ако е повлияна от по-малко страх и повече доверие и радост от ученето.

Една четвърт от децата до трети клас страдат от собствения си негативен образ в училище. Това е установила професорката по педагогика Кристина Краузе в свое изследване, публикувано през 2004 г. Почти половината от всички ученици се чувстват обременени от училището, твърди и известният автор, лекар и психотерапевт Йоахим Бауер. Книгата му „Възхвала на училището”, излязла от печат през 2007 г. – различно от заглавието й – е критичен невробиологичен анализ на ученето в училище. Отделно ученът по неврология Гералд Хютер споделя в репортаж от поредицата „Силни през бурята” на интернет-страницата Win Future: „Абсурдно е, че 40% от учениците ходят на училище със страх. Изследователят в мен казва – тогава ги оставете по-добре вкъщи. При тези условия в училище и без това не могат да научат нищо!” Когато Хютер се опитва да предизвика промяна, установява следното: „Има толкова закостенели системи, които просто не можеш да раздвижиш. Това е свързано с непроменени тъжни привички, които учителите и преди всичко хората от училищните власти са развили в продължение на целия си живот. Очевидно този модел е много стабилен. Подобно поведение на разпоредители или на властващи, или на изпълнители на заповеди не се променя изобщо. То се е вградило и  така си стои. Тогава какво остава за средата в учрежденията, в семейството, в детската градина и в училище, или дори в болницата, с усилието всички да оздравеят бързо! Когато духът изчезне, идва институцията. Дух и поведение взаимно се допълват.”

За свое съжаление Хютер рядко попада на училища със „жив” дух, „където децата плачат, когато са във ваканция.” Той открива, че тези училища-изключения живеят чрез техните “supporter leaders”, на български „подрепящи лидери” – хора, които знаят, какво искат и които са способни да следват личния си опит и интуиция. Това са хора, които предават на колегите си своето въодушевление да съпровождат младите и които независимо от безкрайните предписания на институциите се осмеляват да тръгнат по неотъпкани пътища.

Как действа Еня Ригел, след като в началото на 80те години е трябвало да поеме ръководството на имащото тогава лоша слава училище „Хелене Ланге” във Висбаден? Пред списание „Шпигел” тя признава: „Без няколко нарушения на закона тази промяна нямаше да бъде възможна.” Ригел кани колежките си, като им обяснява: „Или ние ще се променим сега или училището затваря след един месец врати.” Без съгласието на отговорните училищни власти в началото, дотогава безуспешните учители от „Хелене Ланге” посещават в продължение на месец едно от „успелите” училища. Връщат се вдъхновени и въодушевени. Могли са да учат от колеги, които доброволно са им подарили знанието си. Почувствали са духа на съвместната работа, на готовността за взаимна подкрепа и откритост и са преживели, как децата разцъфват в тази среда. Учителите буквално се влюбили в начина, по който една култура се разгръща. Възвърнали си отново смелостта и се научили, да се доверяват на своята интуиция и на околните, били те млади или стари. Днес училище ‘Хелене Ланге” притежава сертификат от „Club of Rome”, глобална независима неправителствена организация, създадена през 1968 г. в Рим, която насърчава развитието на обществото във всичките му измерения (бел.ред.)

Това, което е проработило във Висбаден, е практиката на даване и вземане, характерна за Свободните алтернативни училища или за педагогиката на свободната мрежа. Учителите организират самостоятелно семинари и предоставят знанията си на разположение в собствени списания. Повечето от тези алтернативни училища са основани от родители, които не са искали да предадат на децата си чувството на неудовлетвореност от училище. На мястото на авторитета идва моделът на партньорство.

Нови и нови проучвания в областта на изследванията на мозъка доказват това, което заинтересованите отдавна знаят. Дори самото поставяне на личността в центъра може да помогне за поощряването на индивидуалното желание за учене у младия човек. Човек учи, когато може да се ентусиазира и когато е видял смисъла в това, което прави, наслаждавайки му от сърце.

В чужбина съществуват значително повече разнообразни възможности за образование на деца в училищна възраст. Дали “образование вкъщи” (homeschooling), малки бутикови училища, „демократични училища” или училища от разстояние – извън Германия има различни модели, които да отговорят на нуждите на младите хора. Защо е толкова сложно и в Германия да се създадат условия за учене, което се вписва в естествения житейски контекст на човек? Трябва ли училището и животът да бъдат винаги два несъвместими свята?

Свободата и добрата воля като ключ

Стресът от разделението на световете е това, което си представяме под разрушена семейна хармония. Млади и стари не знаят, какво смислено да започнат заедно. Общият болезнен опит на голяма част от нашето общество са именно дългите години, помрачени от подтискане на училищните емоции, от домашни, допълнителни уроци и подготовка за изпити. Семейството прекарва ваканцията си разделено. Това се приема като принудителен резултат от порастването на децата – със съжаление, но и със съзнанието за  неизбежна съдба.

Наистина ли е необратимо отчуждаването на семействата и намаляването на желанието за учене? Досега малкото успешни примери на самоспасение от страна на родители и учители не са успели да преобразят тази система на различно определение в модел,  при който индивидът да разгърне своите способности и едновременно с това да се развие като отговорна част от обществото. Допълнително ангажиментът на такива учители и родители показва посоката на решенията, защото те извършват преобръщане на ценностите. Конкурецията преминава в игрово състезание и работа заедно. Принудата отстъпва място на доброволното начало. Върши се нещо, но защото то доставя удоволствие и заради това е като подарък, далеч от всякаква пресметливост. Отстояването на предимствата е заменено от поделянето, а навместо „нарежданията отгоре” се развива самоотговорност. Вече не статусът, а репутацията е от значение. Това са ценности, каквито са отличавали доброволните общности от самоопределили се хора, както и добрите семейства.

Сред тези ценности дискусията за свободата и разннобразието на образователната система се среща с утопията на една ориентирана към общото благо култура. Историята на свободния софтуер показва, че общностното поделяне на знание и доброволния принос могат да доведат до голям успех. Експериментите с учебни среди, където добрата воля и собствена инициатива са в центъра, доказват именно най-големите успехи в ученето. Не трябва ли този успешен модел да може да се пренесе във всички обществени сфери, в икономиката, в политиката и разбира се, в образователната система? Под понятието Peer Economy, икономика на равните, се разбира една не върху пари, а върху радостта от приноса основана икономика. Може ли проблемът с формите на образование да се състои в това, че ние гледаме на децата не като на „peers” – равностойни хора, а като на малолетни, подлежащи на обучение, тоест като на нискостойностни хора?

Основата е доверие

„Живото” учене се развива органично при подходящи условия от самоопределили се хора. По света има многобройни примери за общности, при които ежедневието е повлияно от едно неразривно и неформално учене. Това значи, че ученето идва отвътре, то се отказва от организацията чрез трети лица и залага на по-скоро случайно придобити знания и умения. Тук в никакъв случай не се изключва доброволното ползване на учебни предложения отвън. За пример може да послужи идеята на Центъра за домашно образование в Англия (Centre for Home Education). Екипът му иска да предложи място, където свободно учащи от всички възрасти, сами или като семейство, могат да живеят и да се образоват заедно.

Стивън Харисън, основател на подобната на селце учебна и житейска общност „Живеещо училище” (Living School) в Булдер, Колорадо, описва в книгата си „Щастливото дете” своя положителен опит от ученето в основана на доверие среда. „Забелязва се една вътрешна интелигентност, когато децата се учат сами да вземат решения, когато се провалят или имат успех. Когато са свободни, не им ли е и разрешено също да помолят за помощ, там където имат нужда в опознавателния процес? Тогава няма ли да се обърнат пак към онези, които са специалисти, защото са усвоили една определена област от знанието?”

Така започва взаимната размяна на знание – процес, който между другото носи и мъдрост със себе си. В крайна сметка към важните аспекти на образованието принадлежи това, да се изгради отношение към носителя на знанието, да се сподели желанието за учене, да се постигне едно взаимно съгласие и да се изпълнят споразуменията и изискванията. Създаването на индивидуални, отговарящи на нуждите правила на играта в общия процес също е част от ориентираното към общото благо общество. Затова не е учудващо, че теоретиците в тази област като компютърният учен Кристиан Зифкес, разсъждават също и върху свободните форми на учене. В своята книга „Принос вместо обмен” Зифкес пише: „В пазарната икономика изискването да придобиеш дипломи и титли с цел по-добра конкурентноспособност се сблъсква с точно такива отворени учебни концепти. При това формалната рамка на училищата и университетите подготвя младите хора за формалната рамка на света на бизнеса. В една „икономика на равните” такива изисквания няма. Формалната рамка на образование и обучение, каквато ние днес познаваме, става излишна.

Както пазарната икономика, така и държавната образователна система носят със себе си принуди, които ни ограничават и ни намаляват радостта от живота. Но една икономическа форма, която почива върху доброволния принос е зависима от свободния и жив дух на самостоятелното и доставящо радост учене.

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.