За будителите, но не народните

Много хубаво предаване е това „Полет над нощта“. Сигурен знак, че остарявам, е фактът, че съм готова да жертвам излизането в петък вечер или да се прибера по-рано, за да го гледам. Та, за всички, които чуват за първи път името „Полет над нощта“ – това е предаване, което се излъчва всяка петък срещу събота вечер от 00:10ч. по БНТ1 и БНТ САТ. Гостуват обикновено по две интересни личности от културно-обществения живот на България. През цялото време има активна връзка със зрителите чрез телефон, скайп и фейсбук.  Повечето от желаещите да споделят мнение или да зададат въпрос на живо в ефир са българи, живеещи в чужбина.

Този петък темата бе предстоящият на 01.11. празник на Народните будители. Въпросът, поставен „на нощен ред“, не бе изненада – кои са днешните будители на народа? Аз бих казала, че това е реторичен въпрос. Не за друго, а защото дори и да събудиш някого, той се случва скоро пак да заспи – понякога принуден от житейската си ситуация или поради липсата на воля да остане буден. Така днешната роля на народния будител в повечето случаи е като да прелива от пусто в празно. Нали е казано, че от сън спомен няма? Затова въпросът трябва да е не кои, а има ли изобщо народни будители? Нужни ли са ни те и не е ли безсмислена тяхната дейност в 21-ви век?

Като чуем „народни будители“, първото, за което се сещаме са нашите възрожденци – хора, помогнали на народа ни да открие и осъзнае себе си след вековете на робство. Тях аз не ги мисля като политици, писатели, музиканти, инженери или каквито са били по професия. За мен те са хора на духа и новаторството, на риска и вярата. Кой е такъв от моите съвременници? Моите учители? Да. Моите родители? Да. Моите приятели? Също! Не мога да не спомена тук колегите и приятелите ми от „Будители“ – българският студентски клуб в района Бон/Кьолн в Германия. Колкото повече време минава, толкова повече осъзнавам колко подходящо и смислено име сме си избрали! Когато се стремиш да поддържаш българския език и култура зад граница, да помагаш на сънародниците си в чужбина да запазят българското в себе си, какъв друг можеш да бъдеш освен будител?…

Публичното ни пространство е изпълнено с имена, известни с личния си положителен принос за развитието на обществото във всяка една от областите му. Но не се сещам за личност, която да нарека от раз, без дълго мислене, съвременен, при това народен, будител. Може би всеки един от тях е такъв в полето си на работа. Но ми липсва човек, известен с мащабното си, променящо хода на историята, безкористно дело за народа. Или нищожната дистанция на времето е причината за моята недосетливост? Будителите, които аз познавам, не са народни. Те са мои лични будители. Даже някои от тях не съзнават, че са такива.

Днес в България народни будители от величината на Паисий, Ботев, Каравелов и Алеко не може да има. Не защото при нас вече всичко е измислено и подредено и няма дейност, която да роди „народен будител“. Даже напротив! Днес будителите сме аз, ти, родителите ни, приятелите ни, учителите ни. Такива сме, ако поискаме да бъдем. Няма гръмки имена и големи дела. Може да махнем дори „народен“ от „будител“. Защото най-важно е да събудим и вдъхновим първо себе си и близките си. Бавно, с малко, но постоянно. След това може да преминем към хората от нашата среда в офиса или в училище. Защо да не пробудим и съгражданите си? А за целия народ ще имаме ли сили?

Вече минава 02:30ч. и „Полет над нощта“ е към края си. Категоричен пример за народен будител не произлезе от дискусията в студиото. Време е за сън. Да се успя сутринта не мога. Моите будители са до мен.

Подобни творби


About Александрина Цонева

Здравейте, аз съм Александрина, по образование политолог. Освен обществени и социални теми, ме вълнуват и теми, свързани с личностното развитие и самоусъвършенстване. Интересувам се от българска литература и фотография. С мен може да се свържете на имейл: aleks (долна черта) ts (в) yahoo (точка) de.
This entry was posted in За Обществото and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.