Зима на топло

Семейството ми има стара вила, в която почти никой не ходи, откакто дядо ми почина, а аз заминах за Германия. И тъй като стои празна повече от 10 месеца в годината, започна да се руши. Отделно окрадоха от нея, каквото имаше да се краде.

Запознахме се това лято с наши нови съседи – семейство, в което жената е художник, а мъжът има златни ръце. Вече две години те живеят в много стара дървена къща със стени от кал, с единични прозорци, без баня. Работилницата им се намира под един заслон.

Преди началото на зимата им предложихме да живеят в нашата къща през студените месеци. Хем ще се грижат за къщата, тя ще е обитаема, хем и те ще са на топло през зимата. Мъжът ще оправи мокрото мазе и ще го ползва за работилница. Жена му ще рисува на спокойствие и на топло в хола. Влизайки в мазето да го види, съседът възкликна колко е топло. Аз винаги съм го имал за студено това мазе. А жената не можа да повярва, че ще има истинска баня тази зима.

За тях това наше предложение беше изненадващо – според тях такова нещо никога не може да се случи. И при това не искаме нищо в замяна, даже сменихме разваления бойлер с нов – нещо което искахме да направим от пет години. Колко по-лесно е да се направи, когато е за друг и когато знаеш, че ще го зарадваш!

Благодаря на родителите ми и на баба ми за страхотната идея и незабавното й изпълнение!

 

Подобни творби


This entry was posted in За Ежедневието and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.