Научих се да връщам перспективата назад и да осъзнавам и оценявам как са ми се случвали неща – уж случайно – които в последствие се оказват възможно най-доброто за бъдещото ми развитие.
Това отговаря на духовното правило, че човек трябва да се уповава на вярата, че всичко, което му се случва, е най-доброто за него, дори и в настоящия момент той да не го осъзнава или да го мисли за проблем.
Хубаво е, когато го осъзнаеш след няколко години. Вие съзнавате ли го? А в настоящият момент какво ви се случва и как би повлияло това на живота ви след известно време?;)