Новозеландци и българи

Нова Зеландия е една страна на край света, в която дори в нашия глобален свят всичко е различно. Но колкото и да е чудно кивитата (така наричат често жителите на страната на дългия бял облак – Аотеароа или Нова Зеландия) имат една сходна черта с българите – не очакват абсолютно нищо от страната си, не разчитат на нея. Но пък за сметка на това очакват всичко от живота си и се борят до последно за мечтите си, колкото и щури да са те. И ги постигат! И, за да не навлизаме в много примери, ще дам само един – Едмънд Хилари – първия човек, изкачил Еверест. В това отношение определено има на какво да се поучим от хората на тази млада страна.

Когато си мисля за Нова Зеландия не може да не се сетя и за един прекрасен (и както винаги с тъжен край) български филм – „Следвай ме“. Христо Шопов играе ролята на постигнал всичко, но нещастен българин в Нова Зеландия, който се завръща в родината и среща любовта. И когато всичко накрая изглежда се подрежда не само в неговия живот, но и в живота на любимата му, те просто се загубват един друг в бетонната джунгла на панелна София и не успяват да се намерят. Е, поне срещата им помага да се развият един друг и да започнат нов живот – живот в Любовта, който напук на всичко ще им помогне да постигнат мечтите си. Никога не е късно човек да намери щастието си и Нова Зеландия ни го показва дори и в този филм, макар и в него далечната страна да не играе най-положителната роля. Но и няма как – Нова Зеландия се слави с противоречив имидж по-света. Често е наричана скучна и консервативна, което е и вярно.

Не мога да не си припомня и две взаимосвързани и ключови за филма сцени. В началото нашият герой, завърнал се от Нова Зеландия, бива питан дали като държавата се казва Нова Зеландия, там има зеле. Отговорът му е: „И моркови има!“ В края на филма обаче героят на Шопов казва, че всъщност дори и зеле няма в Нова Зеландия … не, че няма, но надали може да се сравни по-качество с българското – само хърватското зеле може да твърди, че е по-хубаво от българското. Въпросът обаче е какво правим с хубавото зеле (и въобще зеленчуци), които имаме. За разлика от нас, новозеландците правят най-доброто, което извличат от овцете си, а от скоро и от овошките си, които продават по цял свят в био качество. Поуките, които можем да научим от тях са много, но най-вече да не се отказваме и да следваме мечтите си. Неслучайно май филмът се казва „Следвай ме“. Можем да следваме мечтите си и да следваме примера на новозеландците как те го правят.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.