Подгряване на вчерашния обяд

Не можем българите да не си признаем, че това е любимо наше занимание. Колко много обичаме да подгряваме вчерашния обяд! И то не само в пряк смисъл, топлейки манджата от вчера, която сме сготвили за три дни напред, но и в преносен, припомняйки си често миналото, дори, бих казал, живеейки предимно с и в миналото си. Такъв народ сме си ние – насочен навътре и назад, към миналото. Народ на спомени и на позабравени мечти, народ на носталгия и на неосъществено бъдеще. Но това не е задължително толкова лоша черта, стига да я използваме правилно.

Така, както подгряването на вчерашната манджа е важно за запазването на качествата й, така и припомнянето на определени неща е важно за развитието на личността и на цял един народ. Важността на забравянето е голяма и затова не трябва да забравяме да забравяме, но пък и не можем да помним всичко – хубаво е да се помни обаче важното, същественото. И това прави народната памет много добре. Не случайно народното ни творчество е толкова богато. Особено ценни са пословиците и поговорките ни. Колко е всъщност прекрасно, че пазим мъдростта на вековете, които сме преживели! И колко е жалко, че повтаряме старите грешки! Като ученик, който старателно учи преди изпит и забравя всичко по време на изпита.

Какво трябва да помним ли? Собствените си грешки, за да се учим от тях! И собствените си успехи, за да ни дават сила, вяра, воля и самочувствие да гоним мечтите си и да се развиваме!

„Подгряване на вчерашния обяд“ е всъщност името на българо-македонски филм. Колко точно и хубаво избрано за име на този филм! Става дума за македонския народ и трудния и мъчителен път към свободата му. Една ретроспекция назад, точна и ясна, представена без излишни емоции, прагматично и истинно, в стила на Димитър Талев. Дори бих си помислил, че режисьора на филма е намерил ръкописите на Талев на последните две книги от нарочената от него за история-шестология на Македония, която той не успява приживе да издаде и която е позната в днешно време като четирилогията на Талев, започваща с познатата ни от училище „Железния Светилник“. Но уви, не са намерени ръкописите, живото минало с всичките му мъдрости е унищожено от режима на забравата – комунизма. Колко тежка може да е забравата за народ с памет и минало! За народ, който живее с миналото си. И колко добра може да е за народ без минало! Уви, ние сме от първия вид.

Делото на Талев може да не е било завършено, но това не е далеч толкова лошо – нима нещо живо може да има край и завършек? Нима в природата и в света няма вечно развитие? Нима това не е смисъла на живота. Да, така е. И точно това са разбрали младите български и македонски творци, които създават този прекрасен филм, продължавайки да пишат живата история на братските ни народи.

Филмът е изключително тежък и труден за гледане, бих го нарекъл дори жесток. А всъщност е правдив и безпристрастен. Филм, който показва как можем да помним поуките на миналото, но да живеем в настоящето. Филм, който колкото показва миналото, дваж повече показва пътя към едно по-добро бъдеще. Тъжен филм, който кара душата да плаче от щастие и да продължава по трънливия път на вечното развитие.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.