Една песен за един обединен свят

Слушам автентичното изпълнението на Сава Попсавов на химна на Странджа планина – „Ясен месец веч изгрява“ и настръхвам. Настръхвам от Любов. Сладостни тръпки минават през цялото ми тяло така, както това се случва само когато съм в единство със себе си, със заобикалящия ме свят, с Бог. Изтръпвам така, както само когато изпитвам чистата Любов. И това се случва още дори преди Сава Попсавов да запее – толкова сила само в една песен, в една мелодия! Как е това възможно? Но, убедете се сами:

Използвам възможността да благодаря на diorio83, който я е поставил в мрежата, заедно с прекрасни снимки от Странджа планина.

Но да се върнем на тази мелодия, на тази песен, на нейната невероятна сила. Както г-жа Пеева ни показа в прекрасния си документален филм „Чия е тази песен“, тази мелодия съществува във всички балкански държави. А и – както разбрах наскоро – не само на Балканите. Каква е тази загадъчна мелодия, за която всички твърдят, че е „наша“ и за която всички са готови да умрат? И която за всички народи на балканите означава много? Сигурно някой ден ще разберем … Но това не е важно. Важното е, че тази мелодия е наша – на цялото човечество. Мелодия, която носи в себе си заряда на чистата и неподправена Любов. Не случайно тя ни кара да настръхнем, да се свържем с висшето си начало и да се изпълним с Любов.

Една песен, която се „споделя“ от много народи. И точно в това се крие трагедията й – всеки я иска за себе си, никой не иска да я дели. Всеки желае да има за себе си силата и Любовта, която тя носи. И така една прекрасна песен се превръща в повод за разделение и изкарва не само най-доброто от нас, но и най-лошото на повърхността. Колко близо са Любовта и омразата. Май започвам да разбирам защо мъдреците казват, че може да обича истински само този, който може силно да мрази …

Мелодията и Любовта, която песента носи, обаче имат сила да ни обединят. Обединението и единството е винаги по-силно и надделява над омразата и разделението. Осъзнавайки, че тази мелодия е дар от Бога за цялото човечество, че е символ на обединението на хората по земята, ние, народите на Балканите, можем да се възползваме от това, че ни е дадена в такива прекрасни форми и да посеем семенцето на обединението по света. Какъв по-хубав подарък от това можем да направим на народите по света, които са свикнали да гледат неразбиращо към полуострова ни и най-вече като на изблик на всякакви чудатости и странности. Ние на Балканите сме натоварени с тежката задача да преодолеем разделението в името на един обединен свят и определено имаме силите и волята да го постигнем. Така, както като балканци се обичаме в чужбина, можем да се обичаме и вкъщи и да раздаваме Любовта си и на другите народи.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.