Съвсем нормални хора

Те са съвсем нормални хора. Можете да се разминете с тях на улицата, забързани към работното си място. Може да се качат в същия автобус като вас или случайно да се наредите зад тях на опашката в магазина. Можете съвсем спокойно да разговаряте с тях на каквато и да била тема. Могат да бъдат ваши приятели. Или колеги. И наистина с нищо няма да забележите, че са по-различни.

Те са съвсем нормални хора. Като деца, обичат да играят, като всички останали. Завършват училище, после университет, намират си работа. Стават рано, отиват до офиса, работят, вечер се прибират при семейството си. Уикендите прекарват с приятели, в разходки, ходят на кино, имат си хоби. Просто хора, като всички останали.

Само че, …страдат от епилепсия и от време на време се случва да изгубят съзнание. Отстрани изглежда малко страшно (всъщност доста), но истината е, че не е необходимо да си лекар, за да можеш да им помогнеш. Само трябва да се увериш, че могат да дишат. Елементарно е, но може да спаси човешки живот.

Те са съвсем нормални хора. И въпреки това, когато другите чуят думата „епилепсия“, инстинктивно се отдръпват. Започват да се държат по-предпазливо, с леко недоверие, на дистанция. Ако пък живееш с такъв човек и споделиш това с приятелите и семейството си, неизменно започват въпроси – не се ли страхуваш, защо не си избра някой друг, някой нормален, помисли си, че в бъдеше може да стане по-зле и т.н.

Не е ли време да забравим предразсъдъците и да започнем да приемаме хората такива, каквито са? Да спрем да приемаме болестите или физическите проблеми като присъда. Да спрем да се страхуваме и да се пазим от това, което не познаваме и затова ни плаши. И да се информираме, за да видим, че не е чак толкова страшно и за да можем да помогнем, ако някога стане нужда. Запомнила съм мотото на една инициатива, която се проведе преди време – „Първо сме хора, после сме различни“. Нека не го забравяме!

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.