Токелау – на обратната страна на Земята

Токелау? Що е то? Отговорите може да са най-различни и всички от тях биха били верни. Токелау е страната, която не съществува. Официално такава страна няма. Токелау е новозеландска колония, което само по себе си вече е голямо противоречие – как е възможно страна като Нова Зеландия, която сама е била колония, да колонизира други страни? Ами, възможно е – в Токелау. Всъщност, трите атола в южния Пасифик – Атафу, Нукунону и Факаофо – са били английска колония, но са толкова откъснати от света и разходите по снабдяването им са толкова големи, че Великобритания с удоволствие ги преотстъпва на Нова Зеландия, която пък се чуди какво да прави с тези острови, които са почти на екватора, някъде безкрайно далече – по-средата между Нова Зеландия и Хавай.

В желанието си да им даде свобода или по-скоро да се откъсне от досадните плащания по издръжката им, Нова Зеландия им помага по пътя на отделянето им като самостоятелна държава под нейното попечителството. Но това засега не успява да се случи – референдумите за свобода се провалят винаги за малко. В Токелау всичко е наопаки. Дори и свободата, чиято тежест те така или иначе едва ли биха могли да поемат, а и не искат да го направят. Една страна, която не иска да е свободна, въпреки че сред малко под 1500-те души население почти всички са местни полинезийци – та кой друг би отишъл да живее на края на света.

Всъщност, хората на Токелау така или иначе не могат да се чувстват свободни, дори и да искат. На едва 12 квадратни километра и в три села, отделени едно от друго на трите атола едва ли човек може да се чувства свободен… Най-близкото съседно населено място е Самоа – на около 35-40 часа път с кораб, където седи и официалното управление на Токелау, което е и поредния парадокс. Но, както казва и самото правителство, което е само от няколко души: „Токелау е толкова забито, че не може да се управлява от Токелау“. Мда… освен трите малки парчета земя без сладка вода има само палми, океан и небе и от време на време някоя и друга буря, която намалява допълнително големината на островите, които и без това не са по-широки от няколко метра. Всичко е толкова тясно, че дори и прасетата (каквото и да правят те там, всъщност на Токелау естествено се срещат само кокосови орехи и риба) са се научили да си плуват из океана.

След някоя поредна буря, тъй като нивото на световния океан се вдига заради глобалното затопляне, Токелау може и напълно да изчезне от картата на света, на която така или иначе само символично присъства. Но това не притеснява толкова много местните. За тях понятието бъдеще не съществува. На всички им е ясно, че Токелау може да изчезне, но това очевидно не се случва сега, тоест причина за лошо настроение няма. На Токелау цари пълно щастие и пълно безвремие, със сигурност не защото атолите се намират близо до края на времето, така де, смяната на часа с едно денонощие назад. Безвремието идва със сигурност заедно с непоносимата жега и влажност на въздуха, в която човек трудно може да прави каквото и да е било, камо ли пък да мисли. Още по-малко пък за бъдещето.

А освен това на Токелау и нищо не се случва. Или поне нищо, което може да даде на хората някакво чувство за време. Е, има ден и нощ, но нищо повече. Всичко си е така, както си е било винаги. Целият живот се ръководи от един старейшина и съвета на старите. Те решават по всички обществени въпроси, включително и лични, доколкото може да се говори за лични въпроси в трите общини, в които личен живот не може да съществува поради малкото пространство. Всичко е общо, също и личността. Всичко се разпределя между всички и всеки работи за общността. Пари няма и не са необходими. Същото важи за недоволството, караниците и всички негативни чувства. И хората обичат страната си и никога не биха могли да си представят да я напуснат. Въпреки че, който я е напуснал, рядко се връща. Ясно говори за това и факта, че три пъти повече хора от Токелау живеят извън него, включително и хората от правителството.

Но пък вярно е и нещо друго – който е бил там, много често остава и не иска да я напусне или винаги се връща. Затова и местните предупреждават, че посещението на Токелау е най-голямата грешка в живота на един човек. Може да се каже, че Токелау е рая и веднъж запленен от него, човек винаги остава там, за което и съжалява през целия си живот. Все пак не всеки може да изтърпи пълната скука и бездействие.

Сега само да не си помислите, че Токелау е изостанала страна! Просто не е вярно! Може да са накрая на света или да не могат да бъдат намерени на картата, но пък си имат сателитна телевизия и доста по-бърза връзка към мрежата от българската. А енергийните нужди се задоволяват на 100% от възобновяеми източници – предимно слънчева енергия чрез фотоволтаици и малка част с кокосово масло. А голяма част от брутния вътрешен продукт идва от домейна .tk и продажбата на пощенски марки и изкуство, нищо че има само един художник там, който е и единствения хлебар. Има дори и две различни религии. А дечурлигата са не по-малко отракани от нашенските. И парите също ги има и там, макар засега да са необходими само за закупуването на цигари и алкохол. Дори и туристи има (които могат да отседнат в единствения хотел, всъщност няколко стаи в къща). Даже сега има и един кауч сърфър там, който обаче също е турист и не предлага спане ;) Да не говорим, че спорта боле е доста развит там и дори имат златни медали от игрите на Пасифика.

Токелау е като някакъв експеримент за съвременния свят – нещо напълно различно и в същото време неделима част от глобалния свят, поне до следващата голяма буря. Опознавайки Токелау можем да опознаем преди всичко себе си и да видим ясно накъде се движим, защо и как го правим и най-вече да погледнем трезво и безпристрастно на света, от гледната точка на рая. Не че искам да намекна нещо, но така както действаме, е възможно скоро дори и рая да изчезне. А с него и безвремието, и липсата на бъдеще. И пълното отдаване единствено и само на ТУК и СЕГА, защото в рая друго не съществува. И вечното и непосредствено щастие от съществуването само по себе си. И вечната усмивка.

Всъщност Токелау означава северен вятър и силно се надявам, че вятърът на промяната, който създаваме от север – във физическо и психологическо отношение – няма да се окаже началото на края на Токелау. На хората на Токелау им трябва преди всичко време – това, което имат безкрайно много, но което за тях не съществува, за да се приспособят към модерното влияние. Дали ще имат това време? Нямат избор! Хората от рая трябва да се променят, да се развият, да се приспособят, преди да ги е отнесъл северния вятър, който ги е и създал. Но така е то в рая – няма време, няма начало и край, има само ТУК и СЕГА, НАВСЯКЪДЕ и ВИНАГИ.

Но щом дори хората от Рая трябва да се променят и да се развият, за да се спасят, то какво се отнася за нас? Следва, че и ние нямаме друг път. Е, поне можем да се научим да се радваме и да сме щастливи като хората от Токелау по пътя си.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.