Черно на бяло

Свикнал съм да мисля, че природата символизира чистота и невинност, а технологичното човешко развитие ни води от една беда в друга. И често, да не кажа почти винаги, е наистина така. Макар и рядко, символиките се разминават. Тези снимки го показват доста ясно.

Белият кран е символ на строежа, на техническото развитие. Където има кранове, има движение, има развитие, има ново начало, има нов живот.

Черните гарвани са символ на тягостно есенно или зимно настроение, символ на тъга и скръб, символ на завършека на живота.

А съчетанието им е символ на това, че колкото и да са хубави нещата, не винаги можем да сме безгрешни. Дори по хубавото наглед техническо развитие има много черни петна, които колкото ни помагат, толкова и ни вредят. Но и обратното е вярно – дори и най-студената и сурова зима ни навява не само чувства на дъга, но и ни дава безкрайната си белота и чистота, идвайки да ни каже, че рано или късно живота ще надделее и ще дойде пролетта. Преди да се роди нещо ново, красиво и прекрасно в природата, винаги има процес на пречистване, пустота, смърт. Така е и при техническото развитие – за да построим нещо ново, често трябва да разрушим старото. Така е и при хората – за да се родим за нов, по-добър живот, трябва да умрем за стария си живот.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.