Училище по матриархат

Отдавна вече не живеем в патриархален свят, но пък за сметка на това цялата ни култура продължава да се изгражда малко или много върху водещата роля на мъжете и върху нашите характерни черти и светоглед. Както винаги е вярно и в този случай също не прави изключение следната мъдрост:

Едностранчивото развитие е пагубно.

Хубаво е при възпитанието на децата си да им показваме цялото разнообразие на света и всички възможности, които съществуват пред тях. В това число и матриархата – култура и бит, в които женското начало е водещо и жената със своя светоглед определя насоката на развитие. Такива култури съществуват и в днешно време, макар и малко. Един пример са тибетките, които традиционно имат по няколко мъже, най-често братя. Друг пример са някои други народностни групи в Китай, при които общественият живот се ръководи изцяло от жените. Има и много други примери, предимно при традиционните, автохонни култури.

В западното общество често се забелязва един порочен кръг, който се получава от факта, че все още много мъже работят и почти не виждат децата си, които отрастват само с майките си. Това е особено психологически неприятно за малките момиченца, които по този начин не успяват да преживеят напълно периода на така наречения едипов комплекс, което в последствие често дава отражения в отношенията им с мъжете. В същото време децата получават първата картина за живота от майчиния опит и женското начало, но пък усещат, че живеят в общество, ръководено изцяло от мъжкото начало, което води и до противоречие при подсъзнателното изграждане на личността.

Особено силно впечатление ми прави, че доста жени казват: „Трябва да се науча да мисля рационално, да се ръководя повече от разума и мозъка си и по-малко от чувствата и инстинкта си.“ Защо? Нима разумът е по-важен от чувствата и от интуицията? Нима мисълта е по-силна от Любовта и подтика на Духа и Душата. Със сигурност не! Точно обратното! Разумът е само прост разпоредител в ежедневието ни, който ни помага да се оправим в него и да го подредим порядъчно. Разумът е този, който пази реда в съществуването ни. Този, който ни помага да заздравим наученото. Но нищо повече! Разумът не може да ни доведе до развитие или да направи от нас завършени личности.

Завършени личности, можещи постоянно да се развиват, в единство със себе си и околния свят, които знаят какво, как и защо го искат, са само хора, които са чувствено развити. Само хора, които допускат висшето чувство на Любовта да е постоянен спътник в живота им. Само хора, които следват искрените мечти на Душата си. Само хора, които слушат нашепваното от Духа чрез интуицията.

Създава ли нашето общество такива хора? Създава ли нашето общество завършени личности? Не. В училище и в семейството си учим предимно как да мислим, а не как да чувстваме, дори не учим как да живеем и как да вземаме правилно решения, а още по-малко как да сме в единство със себе си и света около нас. Да не говорим също, че не учим и как да следваме мечтите си и да се развиваме. И после се чудим защо не можем да намерим щастието си.

Мисли!

или още по-лошо:

Но аз трябва да мисля, трябва да се науча да мисля!

Колко често го чуваме! И колко рядко чуваме „Чувствай!“ или „Следвай вътрешния си глас, интуицията си, мечтите си!“.

Ние, мъжете, добре се оправяме в този свят. Но само се оправяме, а не го развиваме, не го довеждаме до един хармоничен и завършен вид. А жените чувстват, че нещо липсва, че нещо не достига. Че живеем в свят без хармония. Слава Богу, и много мъже вече го чувстват. Така расте и надеждата, че ще спрем да бъдем роби на разума си, този пазител на миналото. Да, разумът е миналото, мисълта е винаги минало и в миналото. В мига, в който си помислим нещо, което се е родило от миналото, то вече е минало. Пък и какво може да се роди от миналото освен минало? Нима редим общество на миналото? И дори не го осъзнаваме! А щастие в миналото няма. Щастието е винаги в настоящето. Щастието винаги произлиза от непосредственото изживяване на чувствата. Щастието е свободата на чувствата и Душата. А бъдещето, развитието – това е шепотът на Духа, спуснат от интуицията ни.

Познато ли Ви е следното положение – трябва да вземете важно решение и го мислите с часове, дни, месеци, дори и години. И накрая я вземете правилното решение, я не. А дори и да сте взели правилното решение, то не сте сигурни дали то наистина е правилно. И имате съмнения, нещо Ви липсва. Преди години реших веднъж завинаги, че няма да мисля повече съзнателно (подсъзнателно мозъка така или иначе си събира необходимите сведения за едно правилно и добро решение). И започнах да вземам лесно, просто и бързо добри и правилни решения. И никога не съжалявам за тях. Открих шепота на Духа чрез интуицията. И той никога не ме подвежда. Открих силата на искрените си чувства. Забравих ограниченията на разума си (оставих го да ме ръководи само в най-простите ежедневни и битови задължения). Забравих, че има неща, които са невъзможни. Чувствам се свободен. Щастлив съм. Тук и сега. Навсякъде и винаги. Следвам мечтите си. И те се сбъдват. Радостта от живота и Любовта са с мен. Намерих собственото си аз и съм в пълно вътрешно единство със себе си и външно със заобикалящия ме свят. Живея! И това само и единствено благодарение на факта, че спрях да мисля, че отхвърлих ограниченията на разума, а с това и тежестта на миналото си. Останаха ми само хубавите спомени, а забравих за повелите и ограниченията.

Наскоро прочетох, че в някои страни има училища по матриархат, в които се преподава мирогледа на женското начало и това как изглеждат матриархалните общества. Силно приветствам запознаването и с този вид култура. И още повече приветствам да следваме чувствата и интуицията си.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.