Правене на нищо

Правенето на нищо е нещо много важно. А и ние българите (и въобще балканците и южняците) сме специалисти по правене на нищо. Не случайно в българския има следната приказка:

Седя си и си мисля и по едно време разбирам, че само си седя.

Черногорците не ни остават по-длъжни с тяхното пословично бездействие:

Ако се умориш да лежиш, седни да си починеш.

И като резултат на тази концепция на „кибичене“, нeправене на нищо, имаме и малко по-разтегливи понятия за точност и идване на време. Закъснения от половин-един час в България са си нещо обикновено. В Черна гора от досегашните ми посещения си мисля, че закъснения от три часа са си нещо обикновено, след пет минути означава след два часа там, а вече съм тук – след половин час.

Но да се върнем на времето. Често то ни липсва и ние се надбягваме с него, за да спечелим още малко от него. Обикновено резултатът е, че губим още повече и го караме да тече още по-бързо. Струва ни се, че натовареното ни ежедневие не ни дава никакво време за почивка и за неправене на нищо. А и двете се много много важни, когато са в умерени дози. Неправенето на нищо и постоянната почивка и спокойствие може да водят по вечен покой и спиране на всякакво развитие, но и пълната им липса е отново спиране на всякакво развитие. Както винаги, и в този случай, крайностите са пагубни за личностното развитие.

Почивката е необходима. Не случайно някой някога е измислил, че не е хубаво да се работи повече от 8 часа на ден и повече от 40 часа на седмица и повече от 5 дена на седмица. Всъщност аз съм убеден, че квалифицирана и качествена, творческа работа, не може да се извършва повече от 4 часа на ден. За това има достатъчно изследвания, които го потвърждават. Въвеждането на четири часов работен ден би довел до значителен напредък.

Но не за това иде реч. Искам да кажа, че също както без почивка не може да има добре свършена работа, така и без неправене на нищо, макар и за кратък миг от време, не може да се постигне напредък. Сънят е един изключително голям помощник в това отношение, но друго си е да има в ежедневието и съзнателно правене на нищо. След един такъв миг всъщност ще видите, че не само че сте си починали, но и че сте свършили неусетно много работа, взели сте правилни решения и сте в единство със себе си. За това – отделяйте си редовно време за неправене на нищо.

Нищото и нещото са добри другари, помагат си и се подкрепят и допълват едни други. Понякога нищото ни дава повече нещо от нещото, а нещото не води до нищо. Истината е в единството и допълването им.

 

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.