Истинските мъже на юга или борбата за свобода

Свободата е винаги в основата на стремежите. Всеки иска да има свобода, но не всеки е готов да поеме тежестта й. Свободата е преди всичко отговорност и обет за вечно развитие.

Всички сме чували за американската мечта. Зад нея се крият най-силните качества на американския народ. Американците са хора освободени, които знаят как да живеят за мига, за тук и сега. И хора, които имат детска истинна и несломима вяра в мечтите си и воля да ги постигнат. И имат страната си за най-свободната в света, защото с честен и усилен труд човек може да постигне всичко там и да е свободен.

Е, при американците не всичко е мед и масло и не е случайно, че отвън си мислим, че са наивни, несериозни и ограничени – възприемаме ги по-напълно противоположен начин. Защо? Защо не виждаме най-силните им страни и защо възприемаме точно тях по-толкова различен, почти противоположен начин, от тяхното собствено чувство.

Това се дължи предимно на два фактора. Първият може да се обясни най-просто с прословутата приказка, че „гениалността граничи с лудост“. Същото може да се каже и за свободата – свободата граничи с ограничение, ако не сме дорасли да я понесем. Силната вяра граничи с наивност, а съсредоточеността, волята за постигане на нещо в несериозност що се отнася до всичко останало. Вторият фактор е, че ние не възприемаме хората такива, каквито са, а такива каквито ние ги виждаме, пречупени през нашата собствена призма. Затова и често, когато осъждаме даден човек, дадена негова черта, всъщност осъждаме не него, а лошото в себе си. Това, което винаги най-малко ни харесва и най-много ни дразни не е нищо друго освен недоволството от собственото ни несъвършенство. Следващия път, когато се ядосате, се замислете и ще видите, че причината за ядосването е във вас самите. Причината никога не е външна. Но пък външни поводи за изливане на вътрешното недоволство се намират много.

Което не идва да каже, че американците са съвършени, но иска да каже, че ние сме несъвършени.

Но, всъщност, тази Творба не е за американците, а за една страна, която в някои части е доста по-дива и безлюдна и от Дивия Запад. Тази страна е Нова Зеландия и разказа е за нейните истински мъже – тези, които знаят какво е свобода и тези, които могат да я понесат на плещите си. Тези, които носят стойностите на новозенланския народ, който за по-просто ще наричам надолу кивита. Една новозеландската мечта съществува също – всеки може да се превърне от обикновен човек в крал, тоест всеки може да успее.

В Нова Зеландия има много безлюдни области, в които е доста вероятно да не срещнете с дни хора. За сметка на това е пълно с други живи същества – овце. Всеки, който живее там е свободен, защото е пълен господар на собствената си съдба, но пък и трябва да може да се справя със самотата и да знае как да не нарушава свободата на останалите, които също са свободни. Това всичкото води до безкрайното новозеландско спокойствие, което може да бъде нарушено единствено и само по време на ръгби мач на „изцяло черните“, националния отбор по ръгби, който е символ на сплотеността и носи Духа на нацията. Трудно е да се каже дали новозеландската нация се е развила от ръгбито или ръгбито от нея, но първото е по-вярно. Ръгбито обединява различните етноси в Нова Зеландия, но това е друга тема.

Хората, които са постигнали свободата си, са предимно хора, които си живеят живота. Кивитата са такива. Те знаят, че тежестта на свободата е голяма, но и знаят, че колкото и трудно да е да си живееш живота, два пъти по-трудно е когато не си го живееш както искаш. Липсата на „живота на мечтите“ ни води непременно до психологически сривове и липсата на развитие. А когато си живееш живота, така както желаеш, тогава трудностите са огромни, пътя е дълъг и суров, пречките са много и човек често пада на земята. Но това пък ни учи да се изправим и от най-трудното положение и да се справим с неприятностите. А това води и до извоюването на свободата. Така както като деца ако не бяхме падали, никога нямаше да се научим да вървим. И така, след много падания, успяваме. И което е още по-важно и което можем да видим в истински свободните кивита – забравяме за неуспехите преди това, колкото и неприятни да са били те.

Всичко това може да ни звучи малко непознато на нас, българите. Е, за десерт съм Ви оставил основната прилика между българите и кивитата – и те не очакват нищо от държавата си. Но пък точно в голяма прилика е голямата разлика, за която иде реч. Ние обикновено се примиряваме с тази мисъл и ни завладява бездействието – каквото и да направим, няма да постигнем нищо. А при кивитата е точно обратното – това ги прави дейни. Те не само знаят, че винаги може да се направи нещо, но и го правят. И успяват.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.