Засаждаме дърво!

От преди 2 седмици с Никола Христов активно разменяхме идеи как, къде и с какво да засадим брезичка във Варна. Идеята за засаждане на дръвчето възникна на среща с мои приятели от форум за Децата индиго. Някой подхвърли, че ще е хубаво да реализираме нещо ЗАЕДНО, извършено от тази групичка, която сега се е събрала покрай този форум. Но – тъй като аз членувам и в много други социални групи – разпространих новината и сред тях. Оказа се, че там също намерих желаещи да помогнат, което много ме зарадва… И ето какво се случи :)

След известно време на подготовка, съобразяване с метеорологични условия и свободно време на хората – заветния ден за засаждането на нашата брезичка дойде. Бяхме 7 възрастни и 2 деца в момента, в който извършвахме самото засаждане. Имаше участници и от ОМ, и от Индиго форума, и от планинарите, като някои от нас бяха от всички видове групи :)

Сутринта с двама от тях отидохме с моята кола първо до разсадник близо до града, където избрахме нашата брезичка „Инди”. Натоварихме я в колата, а Никола се прехвърли в резервната кола (благодарим на шофьорката, че предната вечер прие да съдейства за тази подготвителна мисия), която ни ескортираше. Тони грижливо придържаше брезичката, докато пристигнем до мястото на официалната среща. На тази среща в 12:30 дойдоха още двама и се отправихме към предварително грижливо избрания от нас район на града. Свалихме дървото и инструментите, паркирахме колите и бяхме готови.

Тук към нас се присъединиха Меми с двете й дъщери.

След това трима души обикаляхме 15 мин. поляната, докато изберем подходящо място за засаждането и докато всички се съгласим с направения избор, където критериите бяха: да е запазено от вятъра, да не се опира в корони на други дървета, да бъде достатъчно огряно от слънце…

Почти всеки си направи снимка как прави първа копка за дълбане на дупката. Аз бях силно впечатлен от ентусиазма на всеки да се включи в дълбането. Всички бяха много старателни и не знам как ме изтърпяха с метъра, с който през 5 минути мерех колко е дълбоко и широко и казвах „Не, трябва още”, докато другите смятаха, че вече няма нужда :)

Разрязахме с ножовка пластмасовата саксия, в която бе дървото, без да нараним корените. Поставихме го в дупката. Закопахме до половината, утъпкахме, поляхме. Пак заровихме, утъпкахме, поляхме. Като същевременно поставихме колче от южната му страна, към което внимателно привързахме дървото, за да издържа на вятъра. Хванахме се за ръце, завъртяхме се около него и генерирахме  енергийна защитна обвивка, която да осигури спокойно развитие за неговото бъдеще на тази полянка, в този град, на тази планета :)

Разноските по закупуването на дръвчето бяха покрити с лептата на почти всички участници в събитието.

След това останахме пет човека, на които ни беше нужно да се почерпим за доброто дело, което свършихме. Отидохме да хапнем и да поприказваме сладко за наши си вълнения и планове за бъдещи инициативи.

Бяхме 7 души и засадихме едно дърво. Замислих се колко още можеше да засадим без да се изморим. Коментирах с някои от нас. Стигнахме до извода, че за едно дърво са нужни 2,5 души, не знам обаче колко пъти по едно може да засади всяка групичка от 2,5 души :)

Аз приемам, че не е важно, че цели 7 човека са засадили едно дърво. Важното е, че всички те са участвали в засаждането му ЗАЕДНО. Защото това ЗАЕДНО е важно и за други бъдещи съвместни инициативи. Тръгва се от малкото, за да се постигне голямото, когато вече имаме ЕДИН общ обединен Дух!!!

Дано активността при следваща подобна акция е по-голяма!

Благодаря на всички участвали – без изключение!!

 

Подобни творби


About Мартин Христов

планинарство, интернет, бънджи, езотерика, Хранкооп Варна. Което не съм потърсил, това не съм намерил :)
This entry was posted in За Природата and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.