Авторът на тази книжка е възрастна, крехка и тиха жена. Говори благо, мъдро, сякаш озарена от вътрешна светлина. Включи се в групата за семинара за новите деца, който се проведе през октомври в с.Николаевка – родното село на Петър Дънов. Представи се като „леля Ани от Каварна” и ни разказа как получила силен вътрешен подтик и започнала да пише стихчета за деца, красиви приказки с поуки, да свири на пиано и да пише нотите на песничките, а накрая и да… рисува. Има издадени две тънки книжки, в първата й е помогнало с картинките талантливо дете, но за втората лично тя съвсем сама е сътворила цялата книжка – от идеята до изпълнението!
Разказа ми, че като млада е искала да става детска учителка, но всъщност цял живот е работила като… лаборант. Ето, че мисията й да се отдаде на децата я е намерила, без значение от възрастта. А тя казва, че го приема тъкмо като мисия! В началото се притеснявала, поначало била притеснителен, тих човек. Но вече приела ролята си, била готова да идва сред децата и да представя книжката, също и да подпише с истинските си имена следващата си творба, вече готова за издаване…
Случи се така, че по обратния път до Варна имахме късмета да пътува в нашата кола. Сподели, че при написването на първата книжка изпитала силна радост, каквато не била изпитвала досега. Сподели също и че като ученичка веднъж видяла Дора Габе на посещение в нейното училище. Това толкова я поразило, почувствала се сякаш е „видяла Богинята-майка“ и въобще оставило спомен за цял живот в душата й. „Може дори и само за това да е трябвало да дойде в моето училище… Ако моите книжки успеят да запалят искрицата на доброто и светлината дори и в едно дете, аз ще съм щастлива и благодарна!”
Да, не без моето съдействие, но Леля Ани бе поканена да представи книжките си във Варна, в любимата детска книжарница „Жар-птица“. Това бе истински празник! Децата се трупаха около нея, тя четеше с треперещ от вълнение глас, родителите слушахме прехласнати…
„Рождество
С Витлеемската звездичка, във Витлеемската пещера – роди се малкият Исус в бедност, но със Светлина…“
Леля Ани… Още един човек, за когото съм благодарна, че съм срещнала по пътя си. Щастлива съм, че тепърва ни предстои среща с поредната й светла творба!