Как трябва да се образова човек?

Образованието служи все повече за целите на икономиката – искаме ли това?

Един призив за завладяване на учебни пространства

Автор: Клара Щайнкелнер за “Oya – мисли различно, живей различно”

Превод от немски: Александрина Цонева

Опасността от превземането на житейския ни свят от печалбарски интереси е повсеместна. Кой не ги знае онези моменти, в които тихо се прокрадва съмнение: заради икономиката ли сме тук? Не трябва ли да е обратното? Този въпрос е опасен и по отношение на учебните ни заведения. През последните години политиците от най-високите етажи на властта разбраха, че творческият учебен процес прави обществото по-гъвкаво и икономически по-способно, че самоинициативните и самостоятелни хора са най-важните сили за развитие на неговото развитие. Стана ясно – образованието не започва с постъпването във висше училище, а от ранна детска възраст. Така се изграждат „ключови компетенции”, които държат точно толкова на самоинициатива, способност да се изразяваш чрез изкуство и „да се научиш да учиш”, колкото и на познания по чужди езици и компютър. Дотук добре. Но остава едно чувство на безпокойство, защото това цялото изграждане на личността някак си не е точно изграждане на личността, ако е средство на икономически интереси. Образование като средство към целта или „безцелно” образование, което носи своята стойност и цел в себе си, в собственото развитие на способностите?

Вилхелм фон Хумболдт, чието име често се споменава във връзка с един всеобхватен образователен идеал, казва сам по темата „цел” следното: „Истинската цел на човека – не тази, която му предписва променливата слабост към разни неща, а тази, която му посочва вечно неизменният разум – е най-крайно и най-премерено изграждане на силите му в едно цяло.” И как трябва човек да се образова? Хумболдт твърди: „За това изграждане свободата е първото и задължително условие.” Свобода, а не изпълнение на някаква програма с предопределена цел, е предпоставката за един образователен процес. Накъде ще води пътят, трябва самата ситуация да покаже. Предопределените резултати спират изследователския дух и творчество. Но всеки човек ли има достатъчно желание и достатъчно въпроси, за да си прокара път на развитие? Относно това Хумболдт казва: „Освен свободата, развитието на човешките сили изисква още нещо друго, въпреки че то също е свързано тясно със свободата: разнообразие на ситуации. Дори и най-свободният и независим човек, поставен в еднообразни положения, се развива слабо.” Свобода и многообразие на ситуациите, две ключови понятия,  които могат да се преоткрият в безброй много примери.

Кога аз самата съм научавала нещо ново? Кога съм имала чувството, че съм направила  крачка напред? Всъщност винаги, когато интересът ми към нещото е бил по-голям от страха да не го разбера. Винаги, когато общуването с „парчето свят”, за да искам да науча, открия и разбера, е бил изцяло непосредствен и свободно възможен, без нещо нарушаващо помежду или осакатяващ натиск отгоре. И винаги опитът на непознати хора и сблъсъкът с нови ситуации са били тези, които са ме карали да поспра и да си поставя нови въпроси: по време на пътувания или разходки, или при разговори. Много неща не бих преживяла, не бих помислила, не бих разбрала без срещата с природата, с изкуството, с различни личности. Всеки образователен процес има също едно измерение на собствено свързване със света. Чрез разнообразието от ситуации навсякъде около мен, чрез красивото и плашещото, чрез тишина и шум, чрез лято и зима, чрез непосредствени работни процеси и абстрактни мисли аз мога да опозная и преодолея собствената си едностранчивост. Често ме обземат нови възприятия, които искат да бъдат изразени чрез понятия. Тогава се запознавам с тези нови понятия, към които събирам постепенно все повече собствени възприятия. Ако това е успешно – тук е нужна отново свобода – моят мироглед става с една частица по-широк, а разбирането ми за себе си – с една частица по-богато.

В детските градини и училищата се намират клиентите на утрешния ден

Разминаването между така развитото понятие за образование и това, което сме преживели всички в различните образователни институции, не може да бъде пренебрегнато. През 1991г. Йоханес Хаймрат описва в „Петиция за свобода и самоопределение в образователната система” двойния морал в училищата ни така: “Противно изискванията на хартия се обръща малко внимание на самоопределеността на децата и свободата на родителите, така че разгръщането на основни нужди и способности закърнява. Действителността на училището обикновено не е хуманизмът, на който тя все пак иска да е задължена, а практикуването на онези нечовешки качества, които отличават нашето общество на „борбата с лакти”. Повече не може да търпим образованието на младите хора в отговорни и социално ангажирани граждани да се случва най-вече по един централизиран и принудителен начин.”

Към монопола и централизацията в изграждането на образователните институции в последните години се прибавя и един допълнителен „елемент на принуда”: икономическата цел. Откакто през 2000г. Европейският съвет зададе целта, Европа да се превърне в най-конкурентно способната и основана на науката икономическа система в света, коварно се промъква един начин на мислене. Той принуждава не само университетите да си правят сметката „разходи-полза”, но кара и ранната детска педагогика да се изгради според критериите за икономическа полза. Студентите се превръщат в „клиенти”, а деца и родители в получатели на „услуги”. Образованието се мери и тегли и с това се превръща в стока.

В същото време интересът на големите компании към образованието се пробужда. Немската телевизия ARD излъчи наскоро критичен репортаж по темата „Спонсориране на образование”. През задната врата на предоставянето на „педагогочески високо-стойностни” учебни материали в клас достигат и рекламни послания. Големите компании съзнават много добре уникалното социално положение в училища и детски градини – тук са събрани потребителите на бъдещето. Как децата могат да бъдат спечелени най-лесно чрез различни културни техники, кои обществени въпроси трябва да се обсъждат с младежите и т.н. – върху това днес мислят в маркетинг-отделите на големите фирми. Например, световно известен производител на детски играчки доставя на детски ясли и градини в Германия не само играчки, но и собствено разработени книжки с картинки за насърчаване на четенето като страничките са запълнени със шарени изображения на играчки от последната колекция. Местна банка създава учебни материали по темата „пари” и иска при пояснителните въпроси на края да се знае името на детското списание, издавано от самата нея. „Това няма нищо общо с обществено полезната подкрепа на образованието!”, обобщава ARD. Репортажът на немски език може да видите ето тук.

Как възниква една жива образователна среда?

За Иван Илич примерно, цялостно образование е мислимо само извън държавното задължително училище. Когато през 1971г. излиза превърналата се вече в класика негова книга „Извинение на обществото”, тогава още никоя фирма не се е била сетила да залива училищата със съмнителни учебни материали. Въпреки това Илич вижда в предписаните уроци с тяхната специфична социална структура възпитание към пасивни потребители. Той смята преподаването на знания, „готово опаковани” и извадени от зависимостта, за основна опора на лошия ни икономически ред. Затова Илич иска да извади образованието от институциите и както той казва, от неговия „таен учебен план”. При това той говори за свободно организирани образователни мрежи, в които определящи не са дипломи, а изпитани в живота способности и за провеждането на срещите между учащите са отговорни самите те. За Илич е важно освобождаването на индивидуалността, тоест творческо участие в училище и в обществото, вместо проста консумация. Той отрича консервативното образование за определени обществени длъжности. Началото на „глобалното гражданско общество”, за което с поглед към многото независими протестни движения днес става дума, е свързано с преодоляването именно на тези установени роли. Този, който се присъединява към многобройните граждански мрежи, работи в тази или онази професионална област, има това или онова гражданство, а заедно с това и определени права и задължения. Но той или тя не се разгръща само чрез тези идентичности, а търси един стоящ над тях светоглед, който при това често се възприема като истинско ядро на личността.

Образование според принципа на отвореното пространство (Open Space)

Нека се осмелим веднъж да помечтаем, че всички наши образователни процеси като ранна грижа за децата, училищно образование, образование за възрастни, университетско образование и т.н. са организирани непринудено и „отдолу”, в едно самоопределено единство! Това е образование според идеята на отвореното пространство – нищо не се прави, защото е зададено така, а защото е искано и съгласувано. А децата трябва да учат, така е записал още Новалис в своята сбирка от афоризми, не чрез „директно възпитание”, а чрез „постепенно оставяне да участват в заниманията на възрастните”. При това има много неизползвани образователни възможности. Срещи, излети и стажове не се поставят веднага от само себе си наравно с превръщането на образованието в търговия, а са неизменна част от цялостното формиране на човека. След като аз самата всяка сутрин в продължение на три седмици трябваше да ходя в един голям кокошарник (за мое щастие имаше свободен достъп до още по-голяма градина), да вземам по 100 яйца, да ги претеглям, да ги подреждам по големина и да ги опаковам, с друго чувство вземам картонената кутия с яйца от щанда в магазина. Откакто чух и видях при какъв оглушителен шум ден и нощ работят плетачните машини в Букурещ и как работничките изпробват здравината на всеки един чорап на пластмасов крак, преди той да бъде опакован, зная на кого трябва да благодаря, когато отварям опаковката на нов чифт чорапи.

Тоест педагогиката не може да се оттегли напълно от икономическия живот, тя трябва да влезе във връзка с природата, с изкуството, със социалната среда, а също и с определени икономически процеси. Поставим ли педагогиката на основата на гражданското общество, тя може в такава степен, в каквато ние всички сме част от това движение, да си извоюва самостоятелна позиция да преговаря да не получава повече заповеди за изпълнение на държавни задания или да не служи като средство за постигане на стопански цели. Тогава може да се родят нови възгледи: вместо да се оставяме да бъдем заляти от рекламни предмети, защо да не пренесем художествените и образователни процеси в компаниите? Срещането с други и разбирането на други се живее и упражнява в социални пространства. Защо фирмите да не отворят вратите си и за такива процеси, да оставят от време на време своя вътрешен свят да стане „свят на опита” и сами да спечелят от това? И защо предприятията, които се престрашават да се се противопоставят на жестоката пазарна логика, да не намерят своите клиенти? Ковачниците на човешки капитал в Европа губят глобалната солидарност с изграждането на хората. Като световна икономическа общност, ние отдавна сме свързани всички заради работата, но все още се мисли в категории на национални местни предимства.

Да придобием ли качества, с които да премахнем националните предимства или да се образоваме като граждани на света, които заедно със съюзници на север и на юг градят социално справедливо и екологично устойчиво световно общество? Отговор на днешните икономически развития може да бъде изграждането на международни мрежи на гражданското общество, които чрез освобождаване и „деинституционализиране” на образованието работят непосредствено на място. Работят и за едно демократично законодателство и устойчиви икономически връзки, които правят независимото образование законно и финансово достъпно.

Авторката на статията Клара Щайнкелнер е на 26 години и е завършила „Международно развитие”, немска филология и румънски език в Берлин и Виена. Съосновател е на Фондацията за свободно образование и в момента е стажант към Европейския форум за свобода в образованието в Брюксел.

Свободни мисли за свободно образование:
* Вилхелм фон Хумболт: Идеи за опит да се определят границите на ефективността на държавата, издателство Реклам, 2002 г.
* Иван Илич: Премахване на училищността на общество. Памфлет,  издателство Ц.Х. Бек, 2003 г.
* Мартин Ц. Шрьодер: Детство – едно понятие се развива, издателство Драхен, 1991 г.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.