Светът е голям и спасение дебне отвсякъде

Когато чух за първи път заглавието на филма, си помислих, че сигурно става дума за бягство. Да, ставаше дума и за бягство. Но много повече иде реч за търсене и още повече за намиране. Намиране не само на собственото аз, но и на мечтите и на щастието. Намиране на решение на неприятностите и излекуване, както физическо, така и душевно. Намиране не само на спасение, но и на развитие. Но става дума и за безкрайна Любов и Всеотдаденост, както към ближните, така и към родината и света като цяло.

Според мен това е най-великият български филм на всички времена. Да, на всички времена, не само в новото ни българско кино. Филм, който не разказва за героични подвизи в миналото, а за спасението, развитието, намирането на щастието и осъществяването на мечтите на най-обикновен човек, въпреки всички трудности. Филм, който показва единния път за намиране на собственото аз и пълното му личностно осъществяване за общото благо.

Първата крачка към осъществяване на мечтите е винаги щастието. А то е възможно предимно, когато сме здрави, както физически, така и душевно. Каляването на волята и на физическото тяло, заедно със силната вяра са винаги в основата на развитието на здравето, а от там и на цялостното развитие като Човек, Личност и единна част от обществото.

Върховият миг на филма се намира в самия му край. Всичко или нищо! Пълно спасение или пълно поражение. Среден път няма. Човек или успява и се развива или се проваля. В това отношение „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ е повече от истинен филм. В последната и най-важна „битка“ за успеха дядо и внуче, двамата главни герои, играят един срещу друг на табла. Ако внучето победи, значи е научило житейския урок и може да продължи по собствения си път, окрилено от цялата дядова мъдрост. Никой обаче не може да надвие – битката е оспорвана. Накрая се стига до мятане на два зара за победата. Дядото мята и се пада 6 и 6, общо 12 и… настроението на зрителя неизбежно се срива. Нима всичко ще завърши със загуба за внучето? Нали в този истинен и положителен филм накрая внучето трябва да спечели, да се спаси и да поеме живота си в собствени ръце? Да, но българските филми рядко завършват с положителен край. По-често са с тъжен или отворен такъв, оставят зрителя сам да продължи зададения от режисьора отворен път. Нима и в този филм ще е така?

Внучето мята заровете и вижда целия си житейски път досега, цялата родова история, връща паметта си, спасява се духовно. Единият зар пада на 6, а другия се удря в ръба на таблата, цепи се на две и пада на едната си страна на 6, а на другата на 1 – общо 13! Победата все пак е възможна! Положителен край и спасение дебнат отвсякъде, дори там, където не ги очакваме! Точно така е в живота. Успехът винаги е възможен, дори и в най-неизбежното положение. Път нагоре винаги има! Колко хубаво, че и българското кино го знае и че отваря нова глава не само за себе си, но и за цялото българско общество. „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ слага края на „старото“ българско кино и общество, на киното и обществото на мъката и задава началото на „новото“, на успеха и сбъдването на мечтите.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.