За чиста Добруджа

Родена съм и съм израснала в Шумен. За мен Добруджа винаги е била една безкрайна равнина, променяща се през сезоните, сливаща се с хоризонта. Напролет, докато планинските върхове са още покрити с искрящ сняг, покълват първите стръкчета жито и полето се ширва пред теб в зелено. През лятото нивите заблестяват в чисто злато с шевици от червени макове, като народна носия. На есен разораните ниви си почиват в очакване на нови семена, на които да дадат живот. Имам и един много ярък спомен от малка как тичам по една поляна, докато остана без дъх и никога не съм се чувствала по-свободна, сякаш мога да полетя.

Макар днес да се връщам рядко в тази златна Добруджа, ми се иска всеки път, когато се прибирам у дома, тя да е същата, като от спомените ми. Иска ми се и един ден децата ми да могат да я видят същата и да се докоснат до нея. И вярвам, че това е възможно!

Решение има и то се състои в грижа за земята, а не в пробиване на недрата й със сонди. Защо търсим съкровище под земята, което дори и да го има рано или късно ще свърши, а не се огледаме около нас и не използваме съкровищата на земята, вятърната енергия и слънцето, които са неизчерпаеми? Освен от работни места, хората се нуждаят и от чиста храна и вода, чист въздух. Това са все неща, които можем да получим от природата, а не от големите международни компании, които често й вредят. Вместо да се интересуваме от бързата и лесна печалба, нека потърсим устойчиви решения, полезни, както за нас, така и за околната среда.

Ще завърша с една индианска поговорка: „Ние не сме наследили земята от нашите предци, а сме я взели назаем от нашите потомци.“

Повече можете да научите на интернет страницата на Чиста България или Зона.БГ.

 

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.