Краят на песента

Някои от последните творби на Крум за позабравени или малко познати народни песни и певци, както и български филми, ме вдъхновиха да разкажа и аз за един филм и песента в него, които са се отпечатали завинаги в съзнанието ми.

Филмът „Краят на песента“ по разказа на Хайтов „Ибрям Али“, с участието на Васил Михайлов и Катя Паскалева, е от 1971г. и по-младите хора едва ли са го чували. Самата аз попаднах на него съвсем случайно в един период, в който изгледах почти всички български филми, които успях да намеря.

Филмът разказва за млад овчар, когото цялото село познава с хубавия му глас и песните му. Несправедливо обвинен в кражба, той бяга от затвора и е принуден да напусне родното си място. След години се връща в селото и влиза в кръчмата, за да научи какво се е случило, докато него го е нямало. Там съселяните му запяват любимата му песен, „Руфинкината“, той не успява да се сдържи, запява заедно с тях и всичко го познават.

Случи се така, че няколко месеца след като бях гледала филма, имах възможност отново да чуя тази песен. Изпята на живо. От родопчанин. В една вълшебна нощ под звездното небе. Всички около масата бяха притихнали и малкото хора, които се опитваха да пригласят бързо се отказаха и се заслушаха в силния му глас, а дълго след края на песента никой не смееше да проговори.

Тогава осъзнах огромната сила на музиката. Само за миг тя може да усмихва, но и да разплаква. Да утешава и дори да лекува. А както каза Крум в „Чия е тази песен?“ също и да разделя, но и да обединява. Музиката може да изтрие от съзнанието ти всякакви грижи и проблеми. И наистина, не съм виждала хора така искрено да се смеят и да се веселят, като онази вечер в Родопите. Не случайно народът е казал „който пее, зло не мисли“.

Винаги, когато чуя българска народна песен, мелодията кара нещо дълбоко в мен да трепне. Хубаво е, че още има хора, които пазят българския фолклор и се стремят да го предават на бъдещите поколения, защото именно нашите народни песни и танци са едно от хубавите неща, с които можем да се гордеем и да се представяме пред другите държави. Многобройните фолклорни групи, участващи в международни фестивали и състезания, са доказателство за това.

Филмът е с тъжен завършек. Докато главният герой върви сам по пътя, водещ извън селото, на песента му е сложен край. С куршум. Но истината е, че когато песента извира дълбоко от сърцето и душата на човек, тя никога не може да има край.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.