Солидарно земеделие

Солидарното земеделие (от англ. Community supported agriculture) възниква преди повече от 50 години, свързвайки земеделските производители с хората от градовете. Чрез него фермери осигуряват чисти и екологично произведени плодове и зеленчуци за група от домакинства, като в замяна на това получават предварително заплащане и сигурен пазар. От скоро солидарното земеделие навлиза и в България. Повече за това за ОМ ще разкаже Мария от фондация „Заедно”.

От къде разбрахте за Солидарното земеделие и как дойде решението да осъществите тази прекрасна идея в България?

Идеята дойде от наши приятели, които живеят във Франция и вече от 10 години са абонати на местна ферма, която ежеседмично ги зарежда с чиста и разнообразна органично чиста храна.

В България явно беше назрял момента, защото през 2010 година синхронно се появиха няколко активни групи от хора, с които заедно започнахме да търсим био-ферми и да се опитваме да се организираме. Фондация ЗАЕДНО реализира и един малък проект с подкрепата на Визион Дьо Монд (френска асоциация за солидарен туризъм). Те ни подкрепиха в първите стъпки по намиране на био-фермите, превод и популяризация на идеята, за създаването на сайта на Солидарното земеделие.

Защо точно Солидарно земеделие? Какви ползи носи то на членовете на солидарната група и на производителите?

Преди повече от 50 години в Азия, Америка и Западна Европа е развит моделът за земеделието, подкрепено от общността. На английски го наричат Community Supported Agriculture, а ние го превеждаме на български като „Солидарно земеделие“, като поставяме акцента върху взаимоотношенията на солидарност, доверие, взаимна подкрепа и позитивен диалог, върху които единствено може да се изградят трайни партньорски взаимоотношения.

Солидарното земеделие възстановява връзката на хората от големия град с храната и земята, където тя е родена и също така с хората, които по един осъзнат и биологично чист начин обработват земята и отглеждат храната – фермерите. Ние получаваме екологично чиста храна, а фермерите – сигурен пазар за произведеното от тях.

Разкажете ни за началото – как намерихте съмишленици? Срещнахте ли отзивчивост от страна на земеделските производители?

В началото беше много лесно да намерим хора от големия град, които искаха да се хранят с органично чиста храна, и също така ни беше много, ама много трудно да намерим био-фермите… или поне хора, които отглеждат храната по осъзнат и органично чист начин. Постепенно се намерихме и с едните, и с други.

Кои бяха най-големите ви трудности при осъществяването на идеята за Солидарно земеделие и как се справихте с тях?

Био-фермите все още не могат да произведат достатъчно богат асортимент, за да задоволят седмичните нужди на 30-50 домакинства.

Разкажете ни как протича целият процес – как зеленчуците или плодовете, например, стигат от био-производителите, с които работите, до членовете на солидарната група?

След като вече сме се намерили с фермерите, ние – потребителите – предварително се абонираме за участие в групата, като заплащаме сезонен аванс или месечна такса и така помагаме да се платят разходите на фермата за отглеждане на реколтата. Био-фермата всяка седмица снабдява членовете на солидарната група с предварително договорена част от сезонната продукция – обикновено това е една кошница от около 10-15 кг., която съдържа равномерно разпределен дял от целия асортимент. Продукцията се доставя на определено място и хората получават информация кога и от къде да си я вземат.

Може би един от най-важните моменти при Солидарното земеделие е тази връзка, която се осъществява между членовете на солидарната група и производителите и доверието между тях. Затова вие организирате и Солидарни акции. Разкажете ни повече за тях? Какви акции сте организирали до момента и какво ви носят те?

Организирахме серия от солидарни (доброволчески) акции, по време на които хем посетихме фермите, хем им помогнахме с полската работа точно преди зимния сезон. Опознахме се, станахме приятели, така се създаде Солидарната общност на солидарното земеделие. Организирали сме най-различни акции, като приготвяне на зимнина, сенокос, мулчиране. Освен работата, която вършим, ние опознаваме растенията и животните, обменяме идеи, рецепти, знания. Така се изгради едно доверие между нас.

В тези солидарни акции са добре дошли да участват и деца. Важен ли е за тях този контакт със земята и природата и как откликват те на инициативите?

Изключително важен – вдъхновени от начина, по който Природата и работата във фермите повлия на децата, ние реализирахме следващия проект – този за вкусната био-градинка в детската градина.

Смятате ли, че идеята за Солидарно земеделие има бъдеще и е алтернатива на изкуствените плодове и зеленчуци, които се продават по магазините?

Всичко зависи и от нас, и от фермерите, рано е да се каже какво бъдеще имаме – все пак е минал само един сезон – има още много неща да се променят и подредят… а също и от запазването на екологично чистата ни природа – водата, почвата, въздуха.

Колко привърженици участват днес във вашата група за солидарно земеделие?

Ами до този момент в мейлинг листите ни има около 300 човека, обикновено една четвърт от тях идват да помагат на солидарните акции, и също да си взимат храна от био-фермите.

Какви съвети бихте дали на хора, които биха искали да направят Солидарна група в своя град?

Най-важното е да се намерят хора, на които може да се разчита, че ще отглеждат храната по осъзнат и органично чист начин. Другото най-важно е групата да е сплотена, много да си помагат, всеки да участва с нещо, да има равнопоставеност и диалог… да има приятелски дух… останалото се решава лесно… пък и вкусно :)

Повече за солидарното земеделие можете да научите на Сайт за хората, земята и храната… с любов и доверие

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.