Взаимодействаме с гора в Духа на завета

Последната седмица беше изключително наситена. Случиха се много важни събития. Заедно и в съгласие взехме решението да отложим засега създаването на отворена и положителна кооперация. Все още не сме готови да поемем допълнителна организационна и бюрократична тежест, а и все още няма такава непосредствена необходимост. Това решение ни освобождава доста време, в което можем да се съсредоточим върху по-наложителни задачи, като развитието на страницата на ОМ, както съдържателно и редакционно, така и технически.

Също така заздравяваме взаимоотношенията си в екипа. Най-пълен и добър израз на това е общото месечно спестяване, в рамките на което участват вече десетима души и са събрани вече над 4000 лева. С парите ще финансираме различни проекти, на първо време издаването на няколко прекрасни книги. Също така желаем да влагаме в залесяването и поддръжката на гора. Подобни действия има вече осъществени от някои от хората в ОМ. Сега правим следващата стъпка и започваме заедно.

Усилията по тези три проекта – издаване на литература, залесяване на гора и спестяване заедно са в тясна връзка с три други проекта – изграждане на едно по-добро за децата общество, създаването на отворено екологично селище и учредяването на банка на стойностите и отговорността.

На Балканския полуостров имаме много стари и развити традиции що се отнася до земеделието и горското стопанство. Развитото земеделие и горско стопанство се зараждат първо в Азия и Африка. И чак много по-късно в Европа и още по-късно в Северна Америка. По ирония на съдбата, българите, преселвайки се от Азия, са едни от първите, които носят на Балканския полуостров и в Европа тази земеделска и горска култура. На Балканите това се случва дори още преди идването на римляните, които вече имат определени знания от Африка, особено от Египет, и ги прилагат на Апенинския полуостров.

Когато римляните идват за първи път на Балканския полуостров, около началото на новата ера, българите вече са насяли гората на него. Това е и причината римляните да нарекат горите на Балканския полуостров „Селва Булгарика“ – Българската гора. Големи маси българско население на Балканския полуостров все още няма, но гората вече е насята, а „почвата“ подготвена за заселването ни на полуострова. Такава гора римляните дотогава не са виждали. Затова и Селва Булгарика става нарицателно име за гора, хубава, истинска гора.

Повечето дървесни видове носим от Азия, например черницата, прасковата, кайсията, бук-а (Buche на немски откъдето идва и думата Buch – книга; на английски книга е book – бук ;) ) и много други. Затова и тези до ден днешен ги има в Европа най-вече на Балканския полуостров. Може повечето зеленчуци в Европа да са навлезли от Южна Америка, но гората сме я донесли от Азия. Същото важи и за много древни зърнени култури.

Така, както сме дали името на гората, сме дали и името на полуострова – Бал Кан ски. И с право – гората е най-важното за благоденствието на природата и хората на земята, тяхното висше творение. Затова който насади гората, назове я и я поддържа, с право може да назове и земята под нея. „Бал Кан“ е „малкия Кан“, „по-малкия брат“ Исперих (който както иска да го нарича), основателя на Дунавска България и най-малък от 7-те братя (за бройката се спори), които, следвайки завета на баща си – Кан Кубрат, се разпръскват, но се задължават да останат единни, за да са силни и да не може никой да ги пречупи – познатия ни завет със снопа пръчки (неслучайно имаме сноп пръчки, дърво, гора, символ на единството в света).

Завета пазим и до днес и той е основен за народа ни – „Съединението прави Силата“. Стара Велика България е обречена да загине, Бат Баян (Баткото, най-големия брат – Баян) остава като щит да пази другите от опустошенията на хазарите и помага на другите да оцелеят и да създадат собствени държави. Единствената оцеляла днес като самостоятелна държава е Дунавска България, земите на Бал Кан-а, на малкия кан. Оттам идва и името Балкански полуостров. И оттам идва и името на гръбнака на Дунавска България – Балкана, тази прекрасна, гориста планина. Връзката между гората и планината е също много силна. Не случайно повечето не алпийски, по-ниски планини, се наричат гори, например Средна гора в България или Шварцвалд (черна гора) в Германия.

На тази гориста земя, Балкана, се осъществява обединението на българи, славяни, траки и множество други народи в името на осъществяването на новия завет. Тази земя е спасена в последствие отново, този път от монголите, отново с обединените сили на вече единния народ, под вещото ръководство на Ивайло и с помощта на Волжка България, която поема основната тежест на ударите им и загива. В последствие пък връщаме жеста при турското нашествие в Европа и осигуряваме възможност за развитие на другите славянски народи, които пък на свой ред после помагат за освобождението ни.

И ако гората е от изключително значение за природата и осъществява, така да се каже, единството в природата между земя, вода, въздух и слънце, то обединението на хората и народите е от изключително значение за мира и развитието на Духа. Този завет трябва да пазим и да развиваме.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.