Улица от прах

Вървя по улицата прашна
и виждам хора мрачни и студени,
сполетяла ги е участ страшна
и сега са толкоз озлобени,
че сърцата им превърнали са се във камък,
а душите им във лед сковани
нуждаят се от нежен пламък
и някой да лекува дълбоките им рани.

Превърнали сме се във тези хора,
станали сме също толкова студени..
Сломени от умора
сме сякаш вечно разярени.

Дори и да не зная
защо животът се разви така,
как да спра да си мечтая
за мир и щастие до край света?

Каменно сърце може да се разруши,
ледена душа със пламък да се разтопи.
Можем и да се покаем,
можем и да се научим,
няма нужда да се колебаем,
щом разчупим ледовете на греха,
ще изчезнат мракът, болката, страхът.
Едни във други да открием човека
- нежен, мил и любящ,
и да се милваме само със поглед
по-топъл от огънят страстно горящ.

И нека пак да мина по улицата прашна,
и да се усмихвам с търсещи очи,
и да виждам срещу себе си щастие,
и хора греещи като звезди.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.