Световен ден на толерантността

На днешната дата, 16.11, отбелязваме световният ден на толерантността. Денят се отбелязва за първи път през 1996г., а идеята за него възниква в следствие на организираната от ООН година на толерантността.

В своя декларация ООН определя толерантността, като „уважение, приемане и оценяване на безкрайното богатство от култури и форми на изразяване по света. Толерантността се основава на знания, откритост, общуване и свобода на съзнанието. Толерантността е хармония в различието.“ В повечето случаи говорим за толерантност към хора от друга култура, етнос, религия. Но се нуждаем също така и от толерантност между мъже и жени, между млади и по-възрастни, между богати и бедни, към хора с различна сексуална ориентация, а също и към хора, страдащи от различни болести.

Толерантността се основава на знанието. Непознатото плаши и като защитна реакция често се държим враждебно към него. Затова, за да приемеш някого, първо трябва да го познаваш. В процеса на опознаване често откриваме, че много от предразсъдъците и стереотипите, които сме си били изградили, просто не са верни. Разбираме, че въпреки привидните различия, дълбоката същност на хората не се различава много.

Толерантността се основава и на свободата на съзнанието. Трябва да се отворим към другите. Да приемем, че има хора, които мислят и се държат по-различно от нас и това е нормално и не ги прави нито по-добри, нито по-лоши. Срещата и общуването с такива хора може само да ни обогати, като ни даде различни гледни точки и перспективи и ни покаже, че винаги съществува повече от едно решение. Толерантност ще има тогава, когато това, че някой е по-различен от нас, с нищо не променя отношението ни към него.

За мен (Рослава) най-големият урок по толерантност бяха петте месеца, прекарани във Виена сред студенти, събрани от четири континента. Имаше хора от Аржентина, САЩ, Канада, Северна Корея, Виетнам, Тайланд, Япония и почти всички европейски държави. Общуването с хора от толкова различни култури разкрива пред теб изцяло нови хоризонти, за които не си и подозирал. Кара те и да преосмислиш собствените си убеждения, да усетиш колко дълбоко са заложени в теб и да се запиташ наистина ли са верни и толкова универсални, колкото предполагаш.

Веднъж по време на лекции в университета решавахме казус, в който човек молеше колега за някаква лична услуга. За мен това беше съвсем нормално, но не и за останалите 6-7 човека от групата ни. Интересно е да попаднеш в ситуация, в която всички мислят различно от теб, да осъзнаеш от къде идват различията и как културата и средата, в която живеем, оформя начина ни на мислене. Тогава се научих да приемам, че към всяка ситуация има различни гледни точки, всеки има право на мнение и е прав за себе си, но трябва да уважава и да приема съществуването на мнението на другите.

По време на тези пет месеца особено интересно ми беше общуването с хора от останалите Балкански страни и с радост открих, че младите са успели да оставят историческите конфликти в миналото и днес просто се радват на това, че са съседи, че често успяват да се разбират на родните си езици и че откриват толкова общи черти помежду си. Това ми дава надежда, че толерантността е възможна и може да донесе мир там, където преди са се водели войни.

Накрая ще завърша с думите на Генералния секретар на ООН по повод днешния международен ден на толерантността: „Толерантността е нещо повече от мирно съвместно съществуване, колкото и важно да е то. Толерантността трябва да бъде активно разбиране, насърчавано чрез общуване и позитивни взаимоотношения с другите.“

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.