Цюрих-Бругеман модел за удоволетворение от работата

Удовлетворени ли сме от работата си или не? Съчетаният модел Цюрих-Бругеман дава доста точни резултати в това отношение. Няма да навлизам подробно в модела, но ще кажа само, че става дума за един интерактивен модел, защото удовлетворението от работата ни се променя много динамично. Това всъщност е така с всякакви чувства и емоции.

Чувствата са нещо, което се основава преди всичко на мига, сега. В това е и разликата с разума, който е преди всичко пазител и носител на миналото – затова променяме и мнението си и мислите си доста рядко. Дори много психолози твърдят, и то далеч не необосновано, че човек всъщност никога не се променя. Би било доста жалко това да е така, но повечето хора наистина не се променят. Веднъж закостенял, разумът вече трудно може да се промени. Затова е важно да сме гъвкави в мисленето си, като децата, за да има развитие.

Но да се върнем на параметрите, които използва моделът – именно те са любопитни:

  • Възприемане на положението. Чувстваме ли, че желанията ни и изискванията ни спрямо работата ни отговарят на действителността?
  • Контрол над ситуацията. Можем ли да променим положението? Чувстваме ли дали имаме или нямаме контрол върху положението?
  • Увеличаване, намаляване или задържане на изискванията. Нашите изисквания постоянно се променят. Как отговаряме на положението? Увеличават ли се изискванията ни? Намаляват ли? Или остават на същото ниво?
  • Търсим ли нови решения за подобряване на положението? Има три най-чести отговора – търсене на ново решение, не търсене на решения и, забележете, подмяна на ситуацията, тоест внушаваме си, че положението не е такова, каквото го мислим, че е, самозаблуждаваме се.

В зависимост от това какво е възприеманото от нас положение и как действаме и чувстваме, можем да бъдем подредени най-грубо в шест категории:

  • 1.Все по-доволни от работата си сме.
  • 2.Статично доволни от работата си. Доволни сме, но задоволството ни не се увеличава
  • 3.Напълно ни е все тая. Толкова ни е все тая, че сме изпаднали в пълно безразличие и не сме нито доволни, нито недоволни.
  • 4. Самозаблуждаваме се, че сме доволни. Всъщност сме недоволни, но си измисляме начини да сме доволни, тоест подменяме ситуацията.
  • 5. Недоволни сме, но опитваме всичко, за да станем доволни.
  • 6. Недоволни сме и не правим нищо, за да станем доволни.

Един от най-важните изводи от модела е, че сме удоволетворени от работа си единствено и само ако имаме контрол, тоест ако можем да променим нещата. Също така определено по-удоволетворени са тези, които търсят решение.

Искам да обърна особено внимание на група 4. Самозаблуждението е нещо много просто и ние често прибягваме до него. Аз, например, се хванах няколко пъти през последните месеци как го правя по отношение на работата си. Затова е много важно да се вслушваме в чужди позиции и да се извисяваме над себе си, да можем да се погледнем отстрани.

Също искам да кажа и нещо за групи 2, 3 и 6. Те са наглед много различни – едните са удоволетворени, а другите не. На третите пък им е все тая. Всъщност трите групи не се различават почти по нищо. Те всички са в процеса надолу, защото при тях няма развитие или по-точно казано – няма желание за развитие. Това води рано или късно до неудовлетворение.

Също така може да се каже, че няма почти никакво значение дали сте 5 или 1. Често тези, които са в 5 стигат до 1, защото правят всичко по силите си. В дългосрочен план е вероятно те да са удовлетворени.

Сега идва време и за малко груби резултати. За съжаление точно последните две споменати, удовлетворените групи, са малко и намаляват все повече. Всяка година има изследвания в различни държави и фирми, от различни институти и т.н. Фактите говорят, че удовлетворението от работата значително пада. Особено лошо говори, че групите 3 и 6 са много разпространени. Любопитно Ви е какво е положението за България? Ами добро е, поне ако сравняваме с изследването доколко сме щастливи. Според изследването доколко сме щастливи, сме на последно място в света! А според това доколко сме удоволетворени от работата си, сме предпоследни ;)

Не се чудете защо не Ви давам връзки към резултати. Можете да ги намерите, ако желаете. Не е важно къде сме, а къде искаме да стигнем и как действаме по въпроса. Важно е да знаем кои са факторите, които ни правят щастливи и кои са тези, които ни правят нещастни. Възможността да променим сами нещата, да се вземем в ръце, да се погледнем отстрани и да видим къде седим е много важна. Затова често не назначените, а тези, които имат собствен бизнес или много свободи, са по-щастливи. Да не забравяме обаче, че свободата е преди всичко отговорност и усилен труд и не всеки може и иска да я поеме, а също и не всеки желае да се труди толкова усилено.

Моделът може да се използва разбира се и за удовлетворение не само от работа, но и от други неща в живота. Дава също и доста ясна представа дали сте щастливи или не. И което е по-важно – показва Ви прости възможности как да се „направите“ по-щастливи. Всъщност, разбрахте ли къде е разковничето? Това, което моделът основно твърди и емпирично показва, е че щастието зависи от вътрешни фактори, това как ние се чувстваме. Външните фактори са почти без значение, дори що се отнася до възприемането на контрола.

Мога да дам само един пример от един от най-добрите ми приятели – индонезиец. Да приемем, че е станала голяма катастрофа и има един загинал човек и трима ранени. Българинът ще каже: „Голяма трагедия, много лошо, отиде си един човек“. Индонезиецът ще каже: „Каква радост! Отвратително катастрофа, а само един е загинал и всички други са живи.“

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.