Пространства по пътя

Много често в духовната литература се говори за пространства. От физична гледна точка пространството наистина е едно изключително важно понятие. Съвременната теоретична физика стига до извода, че преди създаването на света, дори преди зараждането на идеята за него, не съществува нищо друго освен пространството с неговото нагъване и усукване. Няма материя, няма дори идея за материя, но има пространство.

Любопитно е и възприемането на пространството от различните човешки култури. Това може да се види най-вече по разстоянието, на което седят едни от други хората от различните култури, а също и по начина им на поздравяване. Със сигурност е уместно да целунете французойка или мароканец при първо запознанство или дори да се „хвърлите на врата“ на индиец. Но това няма да е добра идея при някой японец.

Точно японците имат изключително развито усещане за пространство. Ние мислим така: има хора, други живи същества и всякакви предмети и между тях няма нищо – само празно пространство. За японците обаче пространството между предметите е в основата и е по-живо и по-важно от самите предмети. Предметите се разглеждат като част от пространството, а пространството не като „нищо“, а като „нещо“.

Изключително важни са също пространствата по пътя ни на развитие, по пътя от злото към доброто. Затова си заслужава да им обръщаме внимание. Това не е толкова трудно. Когато например желаем нещо, можем да се запитаме и какво не желаем. Или обратно – когато не желаем нещо, да помислим какво желаем.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.