Свободата на бездомните

Тук не идва реч за бедните, които нямат дори свободата да имат дом над главите си, а за богатите, които могат да си позволят дори да нямат дом.

Този път няма да си говорим за българи, които обикалят света на мотор или колело. Също няма да си говорим и за австрийци, които го обикалят пеш. Няма да си говорим и за австралийци, които имат толкова много жилища по целия свят, че вече не знаят кое им е домът. И още по-малко за белгиеца, които обикаля през целия си живот с магарето си по света.

И не, не става дума за номадските народи, които си носят дома със себе си или които си правят винаги нови и нови домове. Нито пък за метода на Бенковски за изкарването на българина от вкъщи чрез запалването на дома му.

Говорим за хора, които съзнателно са решили да нямат дом. Ще дам два примера. Единият е на мой приятел, който сигурно не познавате – човекът си продаде каквото имаше, от къщата до колата и последната вещ и живее във … влака. Да, има възможност, за всеки, който желае, да си купи карта за всички влакове за всяка година в Германия или в Швейцария или дори и в цяла Европа. И който е пътувал много знае точно къде и в кои влакове може да се спи добре и къде и в кои влакове може да се работи на спокойствие. Днес в Париж, утре в Берлин, вдруги ден в Виена, после Милано … не е необходимо да сте консултант и да пътувате по-работа за да е възможно това. Може да сте просто бездомен по влаковете.

Само си представете – може да посещавате лесно какви ли не събития! И спокойно – по-летищата и на някои по-готини гари има достатъчно чисти душове, които можете да ползвате дори два пъти на ден. А пък и приятелите са доволни, когато ги посещавате по-често от обикновено, защото сте гъвкави до невъзможност. И най-после – не Ви пука, че влака закъснява пак или че е много бавен ;)

Другия човек сигурно го познавате или сте чували за него – Николас Берггруен. Той е малко по-богат от моя приятел, но също е разпродал всичко, освен личния си самолет, с който си обикаля по света. Е, добре, има и по някоя и друга дреха на съхранение при приятели или любими хотели.

Е, разбира се и двамата си пазят лаптопите и работят усилено :)

Първият модел е доста достъпен за всеки. А ако Ви писне да живеете във влака – кауч сърфъри колкото искате. Всяка вечер може да сте си на гости у дома при непознат приятел. Този модел би бил добър за мен например.

Но пиша тази Творба не заради липсата на дом, а заради един „лесен“ начин за намиране за свобода. Човек научи ли се веднъж да бъде свободен, надскочи ли ежедневието, всички врати се отварят и се разкрива свободата на безкрайните възможности.

Подобни творби


This entry was posted in За Ежедневието and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.