RSSТова стихотворение декламирах на тържествата в детската градина по случай този така обичан и истински празник. Още си го знам наизуст и когато се люлея на някоя квартална люлка, понякога спонтанно започвам да редя строфите. Нека римуваните усмивки на Леда Милева бъдат моя поздрав за вас.
Защо То….
Да бъдеш дете е Благословия, а детството олицетворява естествената мъдрост към живота. В такива дни навярно се замисляме за онези необикновени същества, които никога няма да познаят смисълът и значението на тази дума – Детство. Онези лутащи се души на времето, които не намират своя пристан, не познават родителска ласка и подкрепа, вмъкнати са в увредени тела – генетично или в следствие на нелеп инцидент – за тях ми е никакво … болно.
…За това, че много от тях виждат светлината само със сърцата си.
…За това, че тичат волно и до насита само в сънищата си.
…За това, че няма кой да им плисне вода за „На добър час“, нито кой да ги посрещне с прегръдка и вкусна вечеря.
…За това, че, улисани в битовизмите и повлечени в диворитъма на неотложните си служебни и лични ангажименти и проблеми, не успяваме да бъдем истински родители и често пренебрегваме нуждите и желанията на собствените си деца!
Дори и лишените от дар слово в такива моменти имат много удобни готови фрази, робуващи перфектно на оправдателната им психика…А онова омразно „чакай малко“ превръща децата в аутсайдери и самотници.
Отлагаме дълга си да бъдем щастливи!
Отлагаме радостта да изразим любовта си!
Отлагаме уроците, които трябва да усвоим от децата си!
Да правим нещата „просто така“, поне веднъж дневно…
ДА се смеем гръмко и „от все сърце“, без да закриваме с ръка лицето си и без да се оглеждаме смутено за това „какво ще кажат хората?“
Да бъдем спонтанни, щури и естествени, независимо от оценки, преценки и сценки – собствени или вменени!!!
Защото Детството Не Чака…
Не чака мъжете ни да узреят да пожелаят да имат и да гледат деца!
Не чака жените да престанат да робуват на суетата си – че ще им се развали фигурата, че ще ги обсъждат на работа, че ще им се появят и стрии, и целулити, и торбички под очите от недоспиване, че ще им се развали бюста, че ще се простят с маникюра си, че…
Не чака подходящото време -такова няма! Ние с огромна охота бълваме и вменяваме на себе си и другите клишета като тези: „Трудно се гледат деца в днешно време“, „Който има пари – да ражда“, „Искам първо да направя кариера“, „Да си поживея малко, после ще видим“…
И още по-страшното – много хора, в 21-ви век, захвърлят децата си по домове, на улицата, пребиват ги, убиват ги… Убиват детето в себе си…
Завинаги!
А детството е празник, вълшебство, приказка! То е наше! Тук и Сега! То не съществува по време на някакви кампанийни инициативи, нито в кратките мигове, в които се смиляваме да поиграем на топка навън с децата, нито в онези няколко минути гордост, когато изпращаме за първи или последен път децата си на училище.
Детството е избор и слънчево докосване!
Помислете над това… Почувствайте го! Изживейте го!
Хайде изплезете /ми/ се! Направете едно циганско колело! Още едно! Хвърлете няколко камъчета в локвата пред колата утре!
Има достатъчно време да бъдем сериозни, нали?
А сега отивам да прегърна отново децата си! А вие научете все пак това стихче, хубаво е…
Празник
Паркът е свеж и зелен,
пълен с деца като мен,
пълен с червени балони,
с люлки и цъфнали клони.
Люлки, сестри с ветровете,
люлки, и мен понесете,
да литна високо в простора
над къщи, дървета и хора.
Да пипна с ръчичка небето,
за празника – Деня на детето -
на всички деца по земята
сърдечни привети да пратя!
Леда Милева
