Как се ражда здравето?

От ориентиране в заболяванията към създаване на здраве: научни подходи на салутогенезата

Автор: Теодор Дирк Пецолд за списание „Oya – мисли различно, действай различно“

Превод от немски: Александрина Цонева

Понятието „салутогенеза” присъства все по-често в дискусиите за позитивно разбиране на здравето. Какво се крие зад това?

Аарон Антоновски

Аарон Антоновски, източник://connect.in.com

„Salus” на латински означава „здраве”, а „genesis” в гръцкия е „раждане, възникване”. Следователно салутогенезата се занимава с въпроса, как се ражда или възниква здравето – основен въпрос на всяка медицина. „В науката поставянето на даден въпрос е по-важно от конкретните отговори”, пише преди тридесет години Аарон Антоновски, който формира понятието „салутогенеза”. Той пръв обобщава цялото търсене на отговори около въпроса, как се заражда здравето. Антоновски интервюира жени, които въпреки преживения ужас в нацистките концентрационни лагери, тридесет години по-късно са както психически, така и физически здрави. Антоновски пита открито, как са успели да се запазят здрави въпреки тежката си съдба. Именно от тези интервюта той развива хипотезите си за салутогенезата. Достига до резултата, че здравето основно зависи от принципа на външно и вътрешно единство. Това единство той нарича „кохеренция” или съгласуваност. Чувството на съгласуваност Антоновски описва като „глобално ориентирано доверие”, съставено от три елемента: способност за действие, чувство за значимост и разбираемост.

През 2005 г. немското правителство създава експертни критерии за оценка на изследванията в областта на салутогенезата. Установено е, че самата хипотеза научно статистически не предлага нищо трайно или ново по отношение на физическото здраве. Това важи само за количествените изследвания с набор от въпроси и за идейните концепти на Антоновски. В тази насока резултатите наистина са незадоволителни. Съвсем различно е, когато въпросът на салутогенезата – зараждането на здравето – се проследи с други измервателни средства.

Изследвания с перспектива

Относно развитието на салутогенезата трябва да изтъкнем работата на изследователя от Хайделберг Роналд Гросарт-Матичек. От една страна, за него е важно да отговори приблизително на сложността на човешкия живот – за разлика от често едностранното причинно-следствено изследване на университетската медицина, което отстъпва пред сложността. От друга страна,  Гросарт-Матичек се стреми и към голяма доказателствена сила на своите изследвания. Ето защо в обемистите си работи той въвежда това, за което други големи учени само говорят: провежда ориентирани към бъдещето изследвания на лечение с дългосрочно наблюдение и много параметри, така че да може да оцени ефектите на различни фактори върху здравословното развитие.

Гросарт-Матичек показва, че има разнообразни позитивни фактори, влияещи върху здравето, които имат и различно значение. Един единствен фактор сам по себе си има сраевнително малко позитивно влияние, а взаимодействието му с други фактори може да умножи влиянието му. Като най-силен единичен позитивен фактор се доказва „емоционалната спонтанна връзка с Бог”. Гросарт-Матичек разграничава този фактор от връзката с Бог по „задължение и принуда”. Това е и най-силният фактор, създаващ синергия: от една тестова група участници, при които тази емоционална връзка е липсвала, а всички други четиринайсет позитивни фактора са били налице, само 23,8% са доживели 1993 г. срещу 93,9% от хората в групата, в която допълнително е присъствала „положителната вяра” като фактор. Останалите четиринадесет положителни фактори от изследването са аспекти, засягащи поведението и настройката на човек, тоест те са субективни и културно повлияни стойности.

Автотренинг

От познанието за взаимодействащите фактори при здраве и болест възниква въпросът за управление на тяхната динамика. Гросарт-Матичек изхожда от представата на един до голяма степен здрав саморегулиращ се организъм, който също така самостоятелно се направлява в емоционално и опознавателно отношение. Тази теза противоречи на характерното за тогавашното време праволинейно и механично мислене, от което като последица идва и технически работещата медицина. С концепцията си за саморегулацията Гросарт-Матичек развива „автотренинга”. Това е метод за предизвикване появата на саморегулация, който той е тествал между 1973 г. и 1978 г. със 784 случайно избрани човека, в една до пет сесии.

Впоследствие същите хора са изследвани след дълъг период от време – след двадесет до двадесет и пет години. Гросарт-Матичек сравнява едната тестова група, която не е подлежала на терапия през този времеви период, с група от хора, претърпяли лечение. Резултатите говорят сами за себе си – само 2,5% от лекуваните хора починали от рак срещу 4% от хората в групата на нелекуваните. Отношението на появили се хронични болести било съответно 7,6% сред лекуваните и 12,7% сред нелекуваните. Също така надеждата за бъдещето, социалните условия, навиците на хранене и движение, както и много други фактори, влияещи върху здравето, се били подобрили. При автотренинга хората явно са могли да научат, да възприемат себе си по-добре и отделно да смятат за важно това възприятие. По този начин се постига по-добра саморегулация – човек е в състояние самоинициативно да си създаде благосъстояние, сигурност, желание, удовлетворение и развитие.

„През 2000г. са починали 85% от хората в тестовата група, която не се е подложила на лечение. Във втората тестова група починалите са 55%, тоест иамеме драстична разлика от 30% в полза на тези, подложили се на автотренинг”, пише манхаймският професор по психо-статистическа методика Вернер Витман в предговора към излязлата през 2008г. книга на Гросарт-Матичек на тема „Синертична превантивна медицина”. На края той поставя въпрос за дискусия: „Как е възможно, че едно сравнително кратко, но интензивно въздействие като това на автотренинга може да има такъв дългосрочен ефект?”

Важно научно достижение на изследването на мозъка обяснява влиянието на автотренинга на салутогенната комуникация. В мозъка ни има две независимо работещи една от друга системи на мотивация: системата на приближаване, която е свързана с центъра на желание и системата на избягване, която се активира, за да се избегнат нежелани опастности. За да съществуваме, се нуждаем и от двете системи, но системата на приближаване е основната. Ако системата на избягване е дълго време по-силно задействана, тогава преобладава чувството на страх и съществува повишена опастност от депресии. Ако говорим за болести, активираме системата на избягване, ако говорим за привлекателни за здравето неща активираме системата на приближаване.

Стъпвайки на тези познания, Центърът по салутогенеза в Бад Гандерсхайм планира заедно с университетите Гьотинген и Хайделберг нови бъдещи изследвания относно въздействието на автотренинга. Ако има един постоянен аспект на комуникацията, в случая салутогенния, който влияе благоприятно на човешкото здраве, той трябва да бъде използван не само в медицината, но и в реалния живот. Особено с поглед към здравословното развитие на младите хора, методът на салутогенезата е необходимо да бъде приложен в училища и детски градини.

Подобни творби


This entry was posted in За Тялото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.