Земеделие без тор

Една малка гатанка: „Какво е общото между всички земеделци, независимо дали се занимават с еко земеделие, с пермакултура, с биодинамично или с конвенционално такова, с модерно или традиционно?“ Всички те ще Ви кажат, че без торене не се прави земеделие. И всички те ще са казали половината истина. Където почвата е био,  използвана неправилно и е обедняла или въобще не е съществувала такава, то това е наистина така – без торене не става. Но там, където има богата почва, която се поддържа чрез добро редуване на култури, торене не е необходимо.

Няма да Ви занимавам с примера на селската градина на дядо ми, която го доказва, а с това, което винаги е било част от традиционното японско земеделие и продължава да е част от съвременното такова. Добавянето на нещо към природата е не по-малко вредно, отколкото отнемането. Това го показва най-вече саденето на култури или завъждането на животни, където не им е мястото. Затова и в града, в който живея, не мога да видя видри или бобри, но пък е пълно с нутрии. Това е само един малък пример. Същото е и с торенето. И що се отнася до него, ще дам отново само един пример – този на Фукуока Масанобу, който почина само преди 3 години на възраст от 95 години. Неговата книга „Революцията на сламата“ е основен учебник по природосъобразно земеделие, в който се обясняват принципите на „не правя нищо“ земеделието. Подразбира се да не се прави нищо неестествено, неприсъщо за природата. Основният принцип, който използва е и този на природата – биоразнообразието. При него няма монокултури, а винаги много култури, които растат заедно. Резултатите са не по-лоша реколта, която боледува по-малко и най-вече е  по-вкусна. Допълнителни култури предпазват основната култура от болести и вредители и набавят хранителни вещества за почвата. Така необходимост от тор няма.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.