Горскоселско стопанство

Накъдето и да погледна, пред погледа ми се простират само три цвята – златно жълто, черно и зелено. Какво магическо съчетание! То никога няма да изчезне от очите ми. Намирахме се някъде, по-точно, никъде, в Португалия. На километри нямаше ни село, ни нищо. Само житни ниви. А посред нивите, в житото се извисяваха коркови дъбове с черна кора и тъмнозелени листа. Гледката ми напомни малко двете стари круши сред нивата ни на село. Колко красиво съчетание и колко рядко! Толкова по-голяма ми е радостта, че живея точно до региона Крайхгау, в който то не е изключение. Сред нивите почти винаги има плодни дръвчета.

В плодородните региони на Португалия, а както се вижда и в тези на Германия и България, от край време в нивите се сеят дървета, които дават плод. На едно и също място има хем гора, хем поле! Така се постигат много по-големи добиви. В случая в България, освен зърното, събираме плодовете от дърветата и ги ядем. А в Португалия, след като ожънат нивите, пускат прасетата да ядат жълъдите на корковите дъбове. Освен това белят и кората на дъбовете веднъж на седем години за ценния корк.

Това се нарича горскоселско стопанство. То е познато навсякъде по света и макар и позабравено през последните години, отново разцъфва с пълна сила в много региони.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.