Новата вълна на исляма в Европа за добро

Ти си един добър мюсюлманин!

Ако сте човек със силни морални стойности и имате приятели, приели исляма, ще имате възможност често да чувате тези думи. Според исляма всеки човек се ражда като мюсюлманин, но всеки стига в различно време до нивото на развитие, в което приема исляма.

Напоследък в Европа се вихрят доста дебати относно исляма на Стария континент. Ислям в Европа има от дълги векове, но досега е бил предимно по периферията й – на Балканския и Пиринейски полуостров. Там той отдавна е част от обществото и се възприема за нещо съвсем обикновено. Но сега за първи път се появява в самото й сърце – Германия, Швейцария, Франция, Великобритания, Белгия, Холандия. Именно в тези страни дебатите са безкрайни и стигат до всякакви крайности и в едната, и в другата посока. В Швейцария например вече забраниха с референдум строителството на минарета и цялостното забулване на женското тяло. В някои големи градове, като „европейската столица“ Брюксел например, определени ислямски групи си имат собствени милиции и не допускат намеса от страна на официалната държавна полиция в цели квартали.

За първи път Западна и Централна Европа има непосредствен, истински, вътрешен и масов допир с исляма. Той е за първи път част от нея, от цялото общество, а не само от националните футболни отбори. Това е така благодарение на многото приети имигранти от ислямски страни през последните 50 години. Потокът на тези хора към Европа намалява, но за сметка на това пък много европейци, предимно строго католически възпитани, са силно разочаровани от „собствената“ си религия и се насочват към исляма. В Германия около 100 000 хиляди приемат исляма годишно по неофициални данни. В Швейцария, която е малко по-голяма по население от България, пък са около 30 000.

В мислите на много християни, това е нещо нечувано и поражда силен страх. Според мен това пък е едно естествено развитие, което показва отварянето към света. В отворени и демократични общества е неминуемо да няма и различни вярвания. Всеки има пълната свобода сам да си избере в какво и как вярва. Дори бих го казал така – колкото хора, толкова и религии и вярвания. Не случайно по-света има толкова много вярвания. Има за всекиго по нещо. На всекиму се дава възможността да намери сам най-добрия за себе си път на развитие, да бъде себе си и да се изразява според собственото си чувство.

Важното в случая е да не забравяме, че свободата е преди всичко едно – отговорност. Отговорност както към себе си, така и към останалите и към обществото и света като цяло. Важно е всеки в свободата си да се съобразява с околните и да не нарушава тяхната. Наличието на такова голяма разнообразие в Европа ще доведе до отворено, непринудено и непредубедено общуване, а също и до бързо личностно и обществено развитие, което ще окаже със сигурност ползотворно влияние върху целия континент, а оттам и върху света, благодарение на водаческата роля на Стария континент. Затова отговорността ни е дори двойна – ние не можем да си позволим да дадем лош пример на останалия свят. Западноевропейците определено могат да погледнат към Андалусия или Балканите и да се поучат от положителните примери, за да не се налага да правят тежки грешки.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.