Гранада – пълното единство на различията

Гранада е безспорно един от най-красивите градове в света, а дворецът Ал Амбра е самото великолепие и изящество. Но истинската красота на града се намира не в прекрасната му архитектура, а в Духът му на мир, Любов, щастие и взаимосъществуване. Знаех, че може да се каже, че се населява от четири различни „култури“ – испанци, араби, цигани и хипита. Гранада е истинското, живото сърце на Андалусия, нейната пълна хармония и съвършеност.

Има един много известен площад в най-старата, арабска част на града – квартала Албаисин. От него гледката към Ал Албра и бялото било на Сиера Невада е невероятна. Но аз, както винаги, исках първо да отида някъде още по-нависоко над града, за да видя още по-хубава гледка и започнах да се катеря по хълма над Албаисин. Доста пясъчен и с много сипеи, пълен с пещери хълм. Малко по-късно установих, че е пълен и с всевъзможни боклуци и мръсотия. Трябваха ми само още няколко мига, за да разбера, че е пълен и с живот. Оказа се, че това е „квартала“ на циганите и хипитата, които живеят в пясъчните пещери над Албаисин, а аз се намирах вече в самото му сърце. И гледката беше наистина невероятна. Първоначално имаше чувство на несигурност, заради „гетото“, в което се намирах, но после се оказа, че то е напълно неоснователно.

Насладих се на гледката и се запътих към известния площад в Албаисин. Седнах на него и просто седях и се наслаждавах. Намирах се точно пред арабската джамия. А на площада циганите и хипитата продаваха нещата, които произвеждат – всевъзможни занаяти, музика и т.н. Купувачите бяха предимно туристи и местни испанци. Пъстротата на външния вид на хората беше зашеметяваща, но изключително приятна. Хипитата ходят от цял свят, за да живеят точно там. Не беше трудно да се разбере защо. Видът им беше толкова различен, че засенчваха значително разнообразието на всевъзможните туристи. Сякаш целият свят се беше събрал на едно място в името на мира, спокойствието и разбирателството между хората.

Много любопитно е това спокойствие. Кара те да изпаднеш много бързо в дуенде и да разбереш каква е разликата между андалусийското дуенде и балканския кеф. Дуенде е вечно движение, за разлика от кефа, който често е покой. Цареше невероятно спокойствие, но не и застой. Имаше бавни и приятни движения, цялата атмосфера беше изпълнена с динамика и развитие, но някак си като на забавен кадър. Случваха се хиляди неща, но разполагах с цялото време на света, за да ги възприема и да им се радвам. Просто наблюдавах и се наслаждавах.

Бяхме група от пет човека и не знаех къде е едното момиче, не бяхме се и разбрали къде да се чакаме. Но там, където седях, знаех, че нещата просто се случват по някакъв странен житейски ход. Сигурен бях, че Тя ще се появи точно тук и точно сега. Не защото това е известно място – такива има още доста в Гранада – а просто защото това се връзваше на цялата хармония и пълно единство в разнообразието. Така и се случи. Бях станал свидетел на пълната магия на Андалусия. Бях изпитал поне една форма на прословутото дуенде, неописуемата всеобща нирвана, в която изпадат не само местните, но и всички посетители на Андалусия, заедно, в пълно единство. И всеки е част от цялото. И цялото е неделимо, неповторимо и единно. Едно безкрайно дуенде, една изпълненост за тялото, една пълна свобода и вечна песен на душата, съвършен мир и необятна Любов за Духа.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.