Детските души се нуждаят от природа

Тази творба ни е предоставена от немското списание „Ние, хора в движение и промяна„. Творбата е публикувана в брой едно от 2011 под заглавието „Kinderseelen brauchen Wildnis“. Текстът е написан от Андреас Вебер и е преведен от Крум Сяров.

Къщичката за неговите деца, високо в клоните на дървото, се проваля заради липсващото разрешение от службите по озеленяване. Въпреки това, Андреас Вебер е убеден, че на подрастващите най-много им трябва лудата игра сред природата. В качеството си на философ и биолог, той е убеден: само този, който научи рано какво е това живота, ще развие жива любов към хората.

По време на Великденската ваканция преди две години започнах един опит с децата от квартала. Времето беше прекрасно, но моята дъщеря Ема, на 6, и Макс, на 9, се отегчаваха до смърт. Караха се, биеха се и се разхождаха в лошо настроение в моята работна стая. Когато ги натирвах навън, се караха с приятелите си кой колко дълго да играе с новия Плейстейшън. Беше ваканция и направо едва издържах.

И при мен имаше такива мигове на кавги от детството, но нима не ги решавахме тогава сами и след това заедно предприемахме какво ли не, за което си спомням до днешни дни. Ние – махленските деца и аз – по цял ден седяхме по катерушките. 30 години по-късно внезапно разбрах, че такова място за събирания за Ема и Макс нямаше. Приятелите им въобще не са навън. За всеки случай погледнах на улицата и към поляната. Пустота. Нямаше никой.

Доста изследвания показват, че това е така не само в нашия квартал и град. Напротив – навън играещи си деца вече почти няма. Почти всичко се развива вкъщи. Радиусът им на действие навън през последните три десетилетия се е смалил от няколко километра до края на улицата. Едно изследване сред американските майки показва, че 70% от тях са обикаляли навън, където си поискат, но от тях само 25% разрешават същото на децата си.

Липсата на самостоятелна и непринудена игра не дава на децата възможността да се развият напълно физически, душевно и Духовно. Изследователите на мозъка са единодушни: играта сред природата без родителска намеса са необходими за задоволяването на емоционалните и умствени потребности на децата. Без душевната близост с животни и растения намаляват ученолюбието, възприемчивостта, творческото мислене, мечтите и желанието за живот.

Веригите на страха. Имаше следователно опасности за доброто развитието на децата. Първата стъпка обаче беше насочена вътрешно към мен самия. Чак след това извиках сина си. „Искате ли една къщичка на дърво?“ „На кое дърво?“ „Няма значение, изберете си сами. Можете да вземете всички дъски, които имаме.“

Ако питаме каква е причината родителите да забраняват на децата си свободната игра на открито, отговорът е винаги един: Страх. Страх от нараняване. Страх от пътното движение. През 1971г на 2/3 от немските деца между 7 и 11 годишна възраст им е било позволено да карат колело сами. В днешно време са 25%. Само 30% позволяват на децата си да се катерят сами по дърветата. А точно непредвиденото е това, което омагьосва децата при игра на открито.

Карт бланш за приключенци. Синът ми изчезна с разрешението за построяване на къщичка на някое дърво. Когато погледнах през прозореца, видях как заедно с Мустафа, Мануел и Николас товареха количката с дъски. Плейстейшъни и айподи бяха веднага забравени.

Но … една сутрин имаше бележка на едно дърво в гората, че полицията е уведомена и че сме заведени под отговорност за строенето на къщичката без разрешение. Около къщичката бяха разпънали бяло-червени ленти, че достъпът е забранен. Престъплението беше ясно – децата бяха построили къщичката на едно от дърветата, които вече бяха маркирани за отсичане. Оказа се, че в общината се е развихрило истинско обсъждане с дни какво решение да вземат – принципно или в полза на децата.

Принципът победи. (добавка на преводача – ако принципът не беше победил, действието нямаше да се развива в Германия). Децата бяха разочаровани. Макс го нямаше цял ден, а вечерта беше превъзбуден и изморен. Оказа се, че е гледал екшъни с приятели по телевизията.

Откраднат живец. По всичко изглежда, че ние, възрастните, в името на добрата воля, крадем от живеца на децата си. Със скоростта, с която природата и дивотията изчезват от живота на децата ни, се увеличават душевните им болести. Според психологът от Фрайбург Волфганг Бауър 1/6 от децата страдат от депресии, страх и проблеми при храненето. И всяко 5-то дете страда от липса на концентрация в училище. Само от 2005 до 2008г предписването на препарата Риталин срещу липсата на концентрация, се е увеличило с 25%.
А всъщност само един поглед стига, за да разберем от какво се нуждаят децата. Те показват още от крепка възраст вроденото си желание за близост с природата и други живи същества. Децата започват да изговарят имената на животните често непосредствено след „мама“ и „тати“. 85% от всички истории, които децата разказват, са изпълнени с животни. Бебетата се обръщат значително по-често към животни, отколкото към машини. Ако сложим пред малко дете истинско животинче или дървено, то детето винаги отива към истинското.

Взаимосвързаност с всичко, което е живо. Психоложката по детско развитие Гейл Мелсон твърди, че благодарение на животните децата развиват чувството за себе си – самочувствието. И това е било винаги и във всички култури така. Потвърждава го дори и най-старата намерена детска играчка от преди 3000 години в Египет, която е с животни.

Дълбоката чувствена връзка с другите живи същества ни е вродена, казва американският биолог Едуард Уилсон. Човек се е развил като част от околната среда и се е научил да мисли и чувства благодарение на нея. Нашите деца се раждат с умствените възможности да получат здравословно чувство за себе си в среда на живи същества. Необходимостта от живи същества за мозъка е подобна на тази от калций за костите.

Нашият мозък е орган за връзка, казва невробиолога от Гьотинген Гералд Хютър. Колкото е по-сложна обкръжаващата среда, колкото по-всестранни са отношенията и връзките с околните, толкова по-бърз е растежът. И при образуването на всеки нов неврон, мозъкът изпраща химически вещества на радостта. Колкото по-различно е живото същество срещу детето, толкова по-пълна картина за себе си може да си направи детето.

Крахът на цивилизацията. Отдалечаването на децата от природата, може да се превърне в крах на цивилизацията ни. Как ще опазят природата бъдещите възрастни, когато нямат допир с нея като деца и не могат да разберат, че са част от нея? Само хора, които от рано чувстват какво е това живот и живо, могат да развият жива Любов и човещина. Следователно не лошите оценки в класацията на ПИЗА (Програма за международно оценяване на учениците) са истинските неприятности на образователната ни система, а това, че не оставяме децата си да си играят свободно сред природата, ами ги „програмираме“ като машини.

Стъпката да сме навън, в света. За да стане това възможно за децата ни, ние самите трябва да почнем от себе си. И това означава предимно да допуснем повече несигурност за децата си. Рискът, който съпровожда децата при игра на открито, не е нищо повече от изконния стремеж да са част от света. Ако искаме свободно играещи си и здрави деца, то първо ние самите трябва да станем такива. Трябва да станем не още по-строги, ами по-игриви. Защото природата е там, където децата могат да играят до насита.

Повече може да прочетете от книгата на Андреас Вебер „Повече кал. Децата се нуждаят от природа“.

Подобни творби


This entry was posted in За Децата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.