Да живее общността

Тази творба ни е предоставена от немското списание „Ние, хора в движение и промяна„. Творбата е публикувана в брой едно от 2011 под заглавието „Gemeinschaft lebt“. Текстът е написан от Гезеко фон Люпке и е преведен от Крум Сяров (удебелените участъци от преводача).

Дали новите общества не са отговор на свръхиндивидуализма ни и на градския живот поотделно? Животът заедно не е отживелица и се радва на растяща подкрепа дори след загиването на старите, патриархални общини и други видове комуни. Гезеко фон Люпке е известен като един от познавачите на новата общностна сцена в Германия и разговаря с хора от някои от обществата.

Да живеем заедно! Все повече хора, които чуят тези думи наострят слух и изцъклят очи. Звучи примамливо, защото така хората могат да си помагат в ежедневието. Обществото като пенкилер? Едно е сигурно – колкото по-голям е натискът на съвременното общество и начин на живот спрямо индивида, толкова повече хора искат да живеят с познати събратя в малки комуни, в които цари сигурност и доверие. Човек е обществено същество и винаги, през цялото си развитие, е търсил близостта на събратята си. За разлика от цялостното развитие досега, в последните 100 години хората се изолират все повече в отделни жилища, личните постижения и съревнованието са мерило за всичко. Липсата на приятелства, взаимопомощ и Любов притиска все повече малките семейства и те често се разпадат под тежестта й.

Петер Щерцингер се пенсионира наскоро. След 40 години работа и семейство той желае да започне наново със съпругата си и така те стават част от 50 000 в Германия, които търсят нови пътища в името на едно по-добро общество. В случая на Петер това означава продажба на собственото жилище в горнобаварското градче Фюрстенфелдбрук и заселване във вагон насред полето на провинция Заксен-Анхалт, заедно с други въодушевени да създадат ново еко селище. Един микрокосмос сам за себе си, една строителница на бъдещето. Живот и работа на село, самоснабдяване, отново прост и независим живот – това дава въодушевлението на повечето за новото начало. Съвместен живот звучи в началото като рай и край на всички неприятности. И колкото повече необходимост има човек от помощ и личностна промяна, толкова по-силно се хваща за идеята за живот заедно, в общество. Животът заедно обаче не е рай, а тежък труд. Опитните участници в общества знаят, че човек трябва да работи върху себе си, за да може да живее заедно с останалите.

Предимствата на съвместния живот се виждат веднага – човек се нуждае от по-малко и съответно от по-малко пари. Живот в общество означава – разпределяне на работните задачи и взаимна отмяна. Грижата за децата и възпитанието им може да се поеме от всички или да се остави на дадени хора. Класическото възприемане на бащинските и майчинските роли вече не е задължително. Децата имат много образи на поведение, а на децата на разделени родители не им липсват примери. Колкото по-голяма свободата за самостоятелни решения, толкова повече изчезва разликата между неприятна работа и приятна почивка.

Обществото като процес. Но когато хората се преместят на живеят в общество, носят със себе си не само надеждите, стремежите си и мечтите си, но и неприятностите си. Обществата са като малко отражение на света, като негов модел и микрокосмос, с всичките му предимства и недостатъци. Решението в малка група изглежда по-лесно, но неприятностите са същите, както и границите, с които се сблъсква човек. Кони Трьондле, социален педагог, която живее в комуната Нийдъркауфунген, знае: „Тук моята личност ще се разцъфти, но и ще се скапе напълно. Това са винаги идващи и заминаващи си периоди от съвместния живот, в които обществото помага или пречи или Ти самият се спъваш в собственото си аз. Къде пасваш в групата, къде е мястото Ти? В определени мигове може да е много трудно.“

Исторически, комуните са се зародили от желанието да се избяга от света. Пространства без владетел, където няма конкуренция, консуматорство и капитализъм. Но това, разбира се, е само замазване на очи. Никоя група не може да се откъсне от света, няма живот извън капиталистическото общество. „Правилния въпрос не е дали съм вътре или вън от системата, а къде са свободите ми. И тях ги имам, когато живея в една група, водеща се от други принципи“, казва Ахим Каспер.

Обществени правила. Едно от основните правила е липсата на каквито и да е било ръководители. Това може да се случи само чрез постигане на пълно съгласие и намирисва на безсънни дискусионни нощи. И все пак не е така. Правото на вето в много от обществата се използва много рядко и внимателно. И винаги се опитва нещо ново. В Нийдъркауфунген, например, са се сформирали работни групи, които дискутират и подготвят вземането на решенията в пленум. В обществото Помриц се решава например с 3/4 мнозинство, когато 2 или 3 седмици не може да се вземе никакво решение. Това изисква отговорност, но и дава самоличност.

По-силен експеримент е този с общата каса, в която влизат всички доходи на членовете на обществото. „Обща каза означава, че хората в обществото не си плащат заплати един на друг, няма строго определени „джобни пари“ за всеки, а всичко се разпределя според личната необходимост – всеки взема това, от което се нуждае или мисли, че се нуждае. На практика това обаче не действа винаги. При разходи над 200 евро, другите имат право да видят за какво са използвани парите“, казва Кони Трьондле. „Като цяло може да се каже, че се появява все повече недоволство. Някои не са съгласни това, което се влага в общинската каса, да няма никаква връзка с това, което се взема от там. Затова имаме и трудности с караници“.

Който иска да живее в общество, трябва да лавира непрекъснато между групови и собствени интереси. Това изисква от всеки не само липсата на егоизъм, но и добри комуникационни структури, които дават яснота. А при всички неприятности – силна обща отговорност и чувство за потребностите на групата, казва Регина Рауволф от Проекта Екосело в Заксен-Анхалт. Тоест, обществата се нуждаят и си създават това, което е иначе вече почти изчезнало – ритуали. „Много е важно в общността да се създадат места и структури, на които и чрез които хората да могат да се срещат и взаимодействат. Дали това ще е общ огън, около който хората заедно пеят или танцуват или събират на месечно кафе, няма значение“, разказва Регина. И тъй като  в съвременното общество почти няма образци на общи ритуали, повечето прибягват до старите племенни такива. Седят например заедно в парната баня и всеки има право на дума, като индианците. Който започва деня с общ танц, както в „градината на живота“ в Щейърберг, работи и по различен начин с останалите. И когато човек, както в Берингхоф, казва всяка сутрин как се чувства, се предотвратяват доста излишни неприятности.

Връзки и сексуалност. Живот заедно означава много повече от ново жилище, обща кухня и хол. Животът заедно е много повече от формалната структура и означава и открито изказване на неприятности, стари вражди, ярост, завист, недоверие и т.н. Различните общества разбират отново и отново, че всичко започва винаги от двустранните отношения, от двойката. Докато не се изгладят всички партньорски отношения, е трудно да се живее в голям кръг. Равнопоставеността в обществата може да се отнася до общата работата, равните възможности, същите пари и права, но и да достига до дълбините на личните взаимоотношения. Една тема, в която не всички общества имат смелост да навлязат, констатира Ина Мейер-Щол от ZEGG в Белцих, близо до Берлин. „Намирам за изключително важно за оцеляването, още при създаването на общността да се говори и за връзките, Любовта и сексуалността.“ Темата Любов поражда обаче винаги неприятното съчетание от предразсъдъци и желания и се свързва с класическия за комуните въпрос – „Всеки с всеки ли го прави?“ Който посещава общности или живее в такива, ще преживее точно обратното – моногамията е правилото. Само че отношението към Любовта се изживява по-силно, казва Регина – „Хората живеят по-близо един до друг, всичко е различно отначало. Малките кусури се забелязва по-лесно.“

Старото клише за свободната Любов вече не е вярно. В по-старите общества е било много експериментирано и темата вече не е толкова любопитна. Свободата е по-голяма, но същото и самокритичността и отговорността. Христа Фалкенщайн от ZEGG определя „свободната Любов“ така: „Свобода от страх и преструвки. Всичко това, което е толкова често срещано във връзките ни – човек често не може дори да развие доверието да се покаже във връзката такъв, какъвто е, защото страхът от загуба е прекалено голям. Това не е Любовта, която искам да имам, защото в нея не виждам възможности за собственото си развитие, което да създаде истинска Любов без страх.“

Събуждане на творческите възможности. „Със сигурност не бях много от това, което мислех за себе си. А за много от нещата, които съм, ми липсва въображението“ са стихове от писателя на музика Константин Векер. Алтернативните общества често са опит да се изкарат силните черти на хората на повърхността. Някои общества изглеждат за посетителя като диви градини, в които полезни култури и трънаци виреят на едно, но придават на полето безкрайна пъстрота, защото всяко едно цвете подпомага другите. Правят се скулптури, танцува се, пее се, създават се изкуство, книги, театър, CD-та. От общността произлиза култура. Когато основните необходимости са задоволени и свободата я има, скритите възможности се проявяват. И понякога това се случва само и единствено в групата, разказва Мани Шпаниал от една комуна в Берлин, в която наред с екологичните, социалните и културни проекти, има също и цирк и група по самба.

Животът в общество е винаги предизвикателство за личностното израстване. Рядко е възможно да се затръшне вратата и да се избяга. Животът в общество не е по-лесен, но по непосредствен, по-пълен, по-жив.

Много от обществата, създадени през последните 30 години, са се разпаднали вече. В тях има кризи, така както и във всяка връзка. С тази разлика, че в обществата връзките са много по-сложни. Причините за неуспехите и разтурването са толкова различни, колкото и при брака. Основната причина за неуспеха, казва Волфрам Нолте, са неизпълнените очаквания за едно голямо семейство, на одобрение, солидарност, на кратко: за общество. Неприятността е, най-често, че зад това желание се крият други.

Засилен обмен. Междувременно обществата за започнали да учат едни от други. Комуните с различна насоченост разменят опит, съветват се, свързват се, гледат едни от други. Обществата започват да се чувстват като част от нещо по-голямо и всяка една от тях опитва в различни негови насоки. Освен това започват да се представят и навън, защото търсенето на общности нараства. В Южен Шварцвалд и в Касел има съветници по екосело, а пътеводителят Евротопия дава сведения за над 200 немски общности, които от своя страна все по-често имат дни на отворените врати. Карл-Хайнц Мейер от Института за екосела в Шопфхайм съветва за внимателно начало, защото поведението в общество се учи бавно. Но пък може да започне още преди да има обща земя и докато хората живеят на различни места. Размяна на авточасти, общи големи покупки, общо купуване на еко продукция, общо гледане на децата, общ обяд – има много възможности да се започне с общество.

Нашето заключение е: Обществата оживяват. Във все повече кътчета на страната. Световната мрежа на екоселата наброява над 500 члена на 5 континента. Отдавна има дори представители към ООН. Расте нещо съвсем ново. А дали може да бъде модел и за останали свят, предстои тепърва да се види.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.