Процесът на разбиране и схващане

Въодушевението за тази Творба идва от интервюто на Ханс-Петер Дюр за немското списание Оя – Живото не може да се обясни.

Не обичам да мисля. Не, не защото ме мързи, а защото не носи полза. Мисълта е мигновена. Не е необходимо да мислим един час, няколко стотни от секундата са достатъчни и вече знаем и сме взели решение. Но обичам да зная. И да мога. И да действам. Знанието, моженето и действието са безценни. И всички те се дължат не на мисленето, а на любопитството. Не случайно децата са любопитни и не случайно тази дума идва от питам, тоест искам да зная и Любов. Искам да зная с Любов. Който е любопитен е изпълнен не само с въпроси, но и с Любов.

И кого да питаме? Най-добре Този, който знае всичко и ще ни спусне знанието, което търсим. Дали това ще стане чрез интуицията, по време на сън, чрез мечтите или чрез спонтанно хрумване, няма никакво значение. Важното е, че ще ни бъде спуснато, когато сме готови да го поемем и приемем. А дали ще мислим или не – няма значение. Всичко е вече измислено. Мисълта е винаги минало. Мисленето е ровене в миналото.

Подобно е положението и с РазБирането. Думата идва от бера, тоест откъсвам, нарушавам цялостта. Съдържа в себе си процеса на деление, на разделяне. Тоест, разбирането е винаги само на парче. Никога чрез разбиране не може да се види цялостта и пълнотата. Разбирането е процес на разделение, с който си помагаме като се улесняваме. Този процес не води до развитие. Развитието предполага обединение, виждане на нещата в цялост и във взаимовръзките им.

Замислих се как ли се образува тази дума на другите езици, които владея? На английски е understand, което се може да се преведе като „стоя по-долу“ от stand – стоя и under – под. Логично. Всеки, който бере или разбира седи по-долу, защото не е свързан с цялостното и пълно, всеобщо знание, не е в единство със себе си и заобикалящия го свят. Не немски думата е подобна – verstehen. Идва пак от стоя, но този път поне не отдолу.

Обаче и на трите езика има и други думи. На немски например – begreifen. Greifen има значение на вземам, посягам, хващам, а от този корен идват и думи като нападам. Но begreifen носи положително значение, защото се формира от значението на greifen като хващам, което може да е положително, например „хващам мига“ и частицата „be“, която съответства на българското „съ“, което е и посоката нагоре, към Бог. Begreifen може да се преведе на български като схващам, която дума се образува точно както на немски и може да се опише като хващам това, което ми е спуснато и се издигам и развивам благодарение на него. Подобно е и значението на думи на английски като realize и conceive. Едната се превежда буквално като „правя нещо истинно, помагам му да се осъществи“, а другата съдържа корена „ceive“ и „con“, което е отново положителна частичка в началото.

От примера с тези две прости думи се вижда, че наглед едно и също е много различно и че едното води до процес надолу, а другото до процес нагоре, процес на развитие. Да не забравяме, че мисълта и словото са материални! Затова е хубаво добре да знаем кога каква дума използваме и каква сила влагаме в нея – положителна или отрицателна. След като схванах значението на тези думи, предпочитам за в бъдеща да схващам нещата. Схващането е по-всеобхватно от разбирането, защото не се осъществява само благодарение на мисълта, а с цялото човешко същество и възприемане. Възприемането пък е най-добрият приятел на схващането, то е заучаването на схванатото и прилагането му, което пък е изправна точка за осъществяването. Осъществявам е да правя нещо същество, да го правя живо, като оживявам или одухотворявам. Осъществяването е създаване на живот.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.