Единството на Действителността

Въодушевението от тази Творба идва от интервюто на Ханс-Петер Дюр за немското списание Оя – Живото не може да се обясни.

Една древна китайска поговорка казва следното:

Обясни ми и ще забравя, покажи ми и може и да запомня, въвлечи ме и ще науча.

Ханс-Петер Дюр отива дори по-далече и твърди, че само едно обяснение е дори опасно. Когато човек само разбира нещо с ума си, то това е на парче и опасно, защото цялостната картина се губи. Тя може да бъде постигната като освен разбирането се въвлекат и чувствата, възприемането, примера, преживяното, живите истории и слово.

Както мъдреците, така и квантовата физика твърдят, че на света съществуват само отношения (можем да използваме и думи като взаимовръзки, полета, трептения, енергия и т.н.). Още преди години руски теоретични физици разписват закона за инерцията и физическия вакуум и откриват петото фундаментално взаимодействие – торзионното, а оттам и единна математическа формула, която описва всички познати ни физични взаимодействия и ги обединява. (популярно четиво по темата е „Физика на Вярата“ от Тихоплав) Постигат това, в което Айнщайн е вярвал, но не е съумял да постигне – единна теория на полето. Казано на прост език – показват единството, цялостта и взаимосвързаността на целия свят. Квантовата физика и хора като Ханс-Петер Дюр го показват още по-еднозначно през последните години.

Но каква е поуката и защо го пиша? Поуката е да използваме цялостен подход към света, да обединяваме нещата, а не да разделяме. Забравяйки, например, чувствата и осланяйки се само на мисълта си, ние много бързо нарушаваме цялостта на света, който си създаваме, отделяме се от хармонията и сами се принуждаваме да страдаме. Отдръпвайки се обаче от нещата, поглеждайки ги в тяхната цялост, отделните детайли започват да изчезват, но започваме да виждаме големите взаимовръзки и пълната картина по-ясно и ни просветва, възприемаме, намираме пътя си, който е в единство с пътя на света.

В същото време, когато действаме, трябва да се съсредоточим. Действието е винаги с конкретна, тясна насоченост. Затова е важно действията да произлизат непосредствено от възприетото, от цялостната картинка. Също както света е взаимосвързан, така са свързани и действието и възприемането. Действието, според квантовата физика, е създаването на действителността. Действителността не е нищо повече от сегашното състояние на света в следствие на дадено действието, реализирането на всички възможности в една конкретна. Това твърдение на квантовата физика се потвърждава и от произхода на думата действителност от „действие“. Отново ключът към познанието може да се намери в смисъла и значението на думите от езика. В говоримите езици е вложено Живото Слово, идеята и цялостта на света. В ОМ се стремим да покажем точно Живото Слово в неговите проявления.

И след поредното действие, създаването на действителност, идва отново възприемането. То може да дойде само в състояние на единство със света, в състояние на пълно отдаване на собствено его в името на единството на света. Такова състояние е неизбежно състояние на пълна отвореност. Постигането на пълна отвореност е една от основните стойности на ОМ.

Любопитно е да се отбележи, че съсредоточавайки се върху действителността, западната култура се съсредоточава върху само едно мимолетно проявление на света. Съсредоточавайки се върху нещата, ние се съсредоточаваме само върху едно проявление на света. В източната култура това не е така. За японците нещата не са важни. Важни са пространствата между нещата. И всъщност, те представляват по-голямата, по-пълна част от света. Китайците пък също не се съсредоточават върху това кое какво е, а как се движи. За тях важно е движението. А то възниква от взаимоотношенията и в пространството. С право китайците ни насочват вниманието, че ние се съсредоточаваме в нещата, а те всъщност въобще не съществуват (нещата или материята могат да се разглеждат като изменени отношения, сгъстена енергия). Изначални са взаимоотношенията. Теорията на торсионните полета, усукването на пространството, го потвърждава.

Отново можем да погледнем в заложеното в българския език. За положителното и отворено движение ние използваме думата РазВитие, която идва от процеса на вътрешно отваряне (Раз) на Битието, което е същността или състоянието на света. По пътя на развитието идват СъБитията. Това са крачките в посока РазВитие. Тоест СъБитията са част от процеса на отваряне. Затова и ОМ отдава важно значение на Събитията, които възникват и благодарение на Взаимодействията, съвместните действия, съвместното движение.

Отварянето на битието води неизменно да разширяване на възприятието и получаване на допълнителна свобода, допълнителни възможности за действие, което пък води до допълнителна отговорност. Думата отговорност идва „от говора“, от Живото Слово. Тя е непосредствено свързана с възприемането, с което отново затваряме цикъла между действие и възприемане, създаваме единството на света.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.