Имунната система на Земята

Как едно световно движение може да спаси подобно на имунна система планетата

Автор: Пол Хоукън за „Oya – мисли различно, живей различно”

Превод от немски език: Александрина Цонева

През 60те години на миналия век Сър Джеймс Лавлок започва да изследва, дали Земята не би могла да бъде едно единствено голямо живо същество. „Хипотезата Гея”, както той я нарича по-късно, е екология в чиста форма. Според тази хипотеза, Земята разполага с белези на естествена самоорганизация и саморегулация. Белезите отговарят на тези на един жив организъм, защото Земята по подобен начин създава условия, които правят живота възможен. Два века преди това Имануел Кант и Джак Тюрго са си представяли човечеството като система, която показва качества на жив организъм. И те не са били сами при тази си представа. От Спиноза до Ганди, от Люис Томас до Тайлард Шарди, философи, религиозни учители и учени се занимават отново и отново с въпроса, дали цялото човечество не е оплетено помежду си по един мистериозен и необясним начин. “Когато човек си представи огромната маса от човешки мозъци на Земята, изглежда, че те се държат като една взаимосвързана жива система”, пише Люис Томас.

Движението не вярва, а наблюдава

Една от разликите между движението, което тече отдолу нагоре и което днес е навсякъде по света, и между идеологиите, се състои в това, че движението достига до идеите си чрез непосредствено наблюдение, а идеологиите се основават на убеждения или теории. Освен това цел на движението не е да оборва капитализма, глобализацията и религиозния фундаментализъм. То по-скоро се опитва да се преосмисли чрез това, което открива в Земята и горите, в реки и морета, в градове и гета.

Съдържа ли движението идеологии? Със сигурност. Но основно то представлява тази част от човечеството, която се е натоварила със задачата да предпазва хората и да осигури оцеляването им. Тръгвайки от това, че човечеството е организъм, може да си представим едно колективно движение, което пази този организъм и е готово да се справи с всякакви заплахи. Способността за обратна реакция би работила като имунна система, която е независима от волята на отделния индивид. Съвместната дейност на стотици хиляди организации с благотворителна цел може да бъде гледана като една имунна система на човечеството. Тя ни предпазва от вредни влияния като корупция, грешно икономическо развитие и екологичен упадък.

Така, както една имунна система различава между „свое” и „чуждо”, движението разпознава какво е човешки достойно. Така, както имунната система има вътрешна линия на отбрана, която прави възможен един ограничен във времето живот на организма, така и устойчивостта е стратегия, която осигурява преживяването на човечеството. Думата „имунитет” произлиза от латинското „immunis” и означава свободен, недокоснат, чист. Обикновено за описание на имунната система се използват военни понятия: тя е въоръжено биологично единство за отбрана, която се бори с нахлуващи отвън организми.

Измерено със състоянието на света, човек може да си помисли, че движението (като форма на съпротива в човешката история, бел.ред) не е било особено успешно. Срещу многото организации и активисти, които в цял свят се обявяват против несправедливостта, стои почти петвековното предимство на разграбването на планетата чрез глобализацията. Заради това имунната система на човечеството е отслабена. Масовото нападане на ресурсите, огромното генериране на отпадъци, плячкосването спрямо работещите и изтриването на цели култури е болест, тежка като хепатита или рака. Тя е предизвикана от една политическа и икономическа система, към която ние всички принадлежим. Сочим ли с пръст другите, задължително укоряваме и себе си. Няма такива, които сами да са отговорни или виновни. Но системата като цяло е болест – дори когато ние заедно сме я създали и боледуваме от нея. И защото много хора знаят, че сме болни и искаме не само да лекуваме симптомите, а да отстраним причината, движението за опазване на околната среда наподобява на „реакция на човечеството срещу инфекциозни политически стратегии”, които заплашват Земята.

Движението за опазване на околната среда и движението за социална справедливост, които се борят срещу предизвиканите от икономиката и законодателството причинители на болести, са двете страни на един медал. Когато вредим на околната среда, вредим и на социалната справедливост. Двете движения са загрижени за това, което лекарят Пол Фармър нарича „патология на властта” – „покачващ се прилив на неравенството”, който предизвиква насилие, било то срещу хора, места или други форми на живот.

В крайна сметка задачата на една световно действаща имунна система се състои в това, да разпознава всичко, което не служи на живота и го ограничава или прекъсва. Там където общества, култури и екосистеми са вече увредени, се прави опит да се предотвратят бъдещи вреди, да се излекуват вече съществуващите наранявания и да се възстанови естествено здравото състояние. Повечето организации, които застават зад социалната промяна, не разполагат с достатъчно хора и пари, но за това пък имат възможности да се учат. Не е лесно, да създадеш система, която няма предшественици. Занимава ли се човек с движението, разбира, че това е едно нововъзникнало опитно поле за човечеството. Учим се да се намесваме, да поправяме, да обновяваме и да използваме въображението си. В много държави е опасно да си част от едно такова движение за промяна. Такива примери са убийството на южноафриканския активист Стивън Бико или на бразилския природозащитник Чико Мендес. Все още активисти на подобни движения биват заплашвани или убивани.

Да спасиш човечеството пред собствената си врата

Повечето започват като Чико Мендес. В началото вярват, че работят за определена цел – в неговия случай това е опазването на каучуковите дървета. По-късно разбират, че всъщност се борят за нещо по-голямо. „Тогава си мислех, че ще помогна за спасяването на тропическите гори на Амазонка. Междувременно ми стана ясно, че се боря за оцеляването на човечеството.”

За да се справи с всички болестни причинители, движението трябва да приеме най-различни форми на организация като местни общности за развитие, инициативи по села, граждански групи, изследователски институти, сдружения, мрежи, верски общества и фондации. А сред тези категории има отново десетки различни дейности с техните акценти – правата на детето, културното разнообразие, опазването на кораловите рифове, демократичните реформи, енергийната сигурност, грамотността … Тъй като в медиите чуваме имената на едни и същи големи и известни организации, не ни се разкрива веднага невероятното разнообразие на движението. Или се сещаме само за повтарящи се образи на демонстранти, плакати и протести. Тези дейности са важни, но само малка част от работата на едно движение.

Петстотин години на екологични катастрофи и социално робство за човечеството са относително кратко време, за да се разбере самосъздалия се образец на системно разграбване и унищожение. Това, което се е променило, е степента на свързаност и възможността тя да се използва съзнателно. По този начин сме сигурни, че надеждата може да бъде разумна реакция. Дори когато постоянно сме бомбандирани с информации, които искат да ни накарат на вярваме в обратното. Хората се сближават, обединяват и се припознават в това, което се ражда заедно. От взаимодействието и споделения опит се създават нови обединения, изнамират се нови части на по-голям организъм, основават се сдружения и съвети. Хората ги добавят към една мозайка от дейности, все едно искат да направят пъзел, без преди това да са виждали готовата картина. На лудостта на човешката разрушителност се противопоставя способността за вникване и интелигентността, които ни свързват заедно по един досега непознат и невъобразим начин.

Хората, които са дейни в движения, подхождат с голяма решителност към работата. По друг начин не могат да бъдат обяснени неудържимата смелост и сърцатост, с които толкова много излизат по улиците, говорят на събрания, извикват към живот новото, противопоставят се и прилагат алтернативи в действие. Решителността идва от знанието, че ние сме хора, които искат да оцелеят. Ужасно и обезсърчаващо е, когато трябва да наблюдаваш как цивилизацията се срива повсеместно, как различни лагери и идеологии враждуват и как околната среда бива разрушавана все повече и повече.

Да си спомним кои сме

Имунната система не винаги е успешна. Може също да се случи и движението да не постигне своите цели. Ако променим възприятието си и осъзнаем кои сме, ще можем да продължим да водим движението. Човешката цивилизация ще изчезне, ако не заработим като глобално човечество. За да успеем, е необходимо да намерим мястото си – в биологичен и в културен смисъл – и да се заемем сериозно с общото си бъдеще. Мозъкът ни се е развил, защото с негова помощ можем да се защитаваме по-ефективно. Той си сътрудничи с по-старата имунна система, чрез която пък сме постигнали това развито ниво в еволюцията.

Израснали сме с метафори за войната – мислим веднага за „атака”, когато чуем „защита”. Но защитата на Земята може да успее само тогава, когато работим заедно и възпитаваме в себе си съпричастност. Доказано е научно, че всички деца се държат алтруистично, докато носят памперси. Грижата за благополучието на ближния е дълбоко вкоренена в нас и е незаличимо свързана със същността ни. Станали сме хора, защото сме действали заедно и сме си помагали взаимно. Както имунологът Джералд Калахан установява, доверие и любов са заложени в нашите гени и лимфоцити. Можем да спрем падението си сред хаоса, като всеки един от нас си спомни кой е.

Сн. www.oya-online.de

Пол Хоукън (65) е природозащитник, предприемач, журналист и творец. Съветва фирми и правителства по въпросите на устойчиво развитие. През 60-те години на миналия век той е бил деен участник в гражданското движение около Мартин Лутър Кинг. По-късно пътува като хуманитарен активист и фотожурналист в кризисни райони и военни зони. В книгата си „Ние сме промяната” Хоукън описва разкритото от него най-голямо движение в историята на човечеството като един вид имунна система на Земята. „Движението” се състои от до два милиона отделни движения, които по целия свят се борят за екологична, социална и културна справедливост. Подобно на белите кръвни телца в човешкия организъм, те се появяват там в организма Земя, където има опасност от унищожаване на околната среда, насилие или социална несправедливост. Над 100 000 такива отделни движения са регистрирани в WiserEarth, на български „По-мъдрата Земя”. Това е социална мрежа за устойчивост, създадена от самия Хоукън. Списанието за екология Utne Reader поставя Хоукън сред стоте визионери, които могат да променят живота ни. Книгите му са преведени на 26 езика и се разпространяват в над 50 държави. Живее в Калифорния, САЩ.

Личната му интернет-страница е:  www.paulhawken.com

 

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.