Опитвам се да благодаря или да похваля непознато дете за негова постъпка, която ми е харесала. Вярвам че, независимо колко малки са, децата запомнят това и им дава мотивация да продължават все така.
Вчера в парка с мъжа ми и малката ми дъщеря (на 4г) присъствахме на едно събитие, където бяха събрани много хора. Малката се поизнерви и измори, тогава едно по-голямо приятелско дете я „взе под крилото си“, грижи се за нея и я занимава. Искрено му благодарих!
После минахме през едни съоръжения и рампи за каране на скейтове и колела. Имаше много малки деца като моето, които просто се катереха и се мотаеха по тях с усмивка на уста:) Едно малко по-голямо от тях момченце се опитваше да мине през рампата с колелото си и съвсем учтиво и внимателно им подвикваше: „Хей, малките, бихте ли ми направили малко място, моля?“ Нямаше как да не ми направи чудесно впечатление и му го казах. Детето грейна!
Та, хвалете непознатите деца за тяхното възпитание и добрина – това е нещо, което си заслужава!