Възприемам в цялост

В Творбата си Процесът на разбиране и схващане вече писах за мисленето на парче, отделяйки части от света и разбирайки ги, което на английски се изразява с думата understand, а на немски с verstehen. В немския език може много добре да се проследи и процесът на възприемане на света в неговата цялост и взаимосвързаност. Той се описва с немската дума Vernunft и английската sanity. Значението им е здрав разум, уравновесеност, трезвост. На немски мъдър човек, такъв, който взема добре решения и действа добре, се нарича vernünftig. Същото важи и за такива постъпки и неща. Тоест, образува се не от думата разбирам, а от думата за възприемам в цялост.

На български можем да използваме думата обобщавам. Само този, който вижда цялата, пълната картинка, може да обобщи. Обобщаването идва от „общ“. Процесът на обОбщаване е издигане към общото. Това е не толкова мисловен процес, колкото процес на чисто възприемане. Цялостната картинка се създава почти винаги в следствие на внезапно осенило ни хрумване. Възприемането е процесът на непосредствено, не мисловно, опознаване на света около нас, на получаване на отговори, на чисто единение със света, в качеството ни на неделима част от него. Настъпи ли личен процес на мислене, то това единение със света се разкъсва.

Чистото и непосредствено възприемане е опознаване на нещата такива, каквито са, независимо от нас самите като наблюдатели. Възприемането не е мисловен процес. То може да се обясни добре с думата виждам. Тя има два корена – давам и видь, види, веди. Затова и първото „д“ преминава в „ж“. Може да се възприеме като процесът на единяване със света, отдавайки нашето собствено мислене и его и приемайки виделината, честотата на трептене на света. Дори от тази дума ясно се „вижда“ как процесът на даване от нас самите е процес на обединение със света, процес на получаване на яснота.

Друга дума, също както възприемам и виждам, която описва единението с цялостта на света е съзирам. Идва отново от Божествената частичка „Съ“ и процесът „зрея“. Обозначава процесът на развитие, съзряване, който ние наричаме съзерцание. Това е чистото наблюдение на нещата такива, каквито са, без намеса на мисълта. Съзерцавайки, ние сме в процес на развитие и единство със света и можем да видим истината, чистота на света и да я възприемем. Възприемането е следователно винаги непосредствено свързано със съзерцаването и виждането. Това е непосредственото ни единение със света. Това е чистото преживяване, живот в Тук и Сега.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.