Мечтите и човеците. Значението на малките.

Човек без мечти не би бил човек, защото не би имал нито стремеж, нито път.

Индианска мъдрост

Уважавайте малките!

Думи на Петър Дънов.

Наглед двете мъдрости нямат много общо. Ако се запознаем обаче по-добре с индианския начин на мислене и живот, ще видим, че те прилагат много и разнообразни методи за намиране на собственото призвание в живота, което пък му дава смисъл и задава индивидуалния път на всеки един човек. Човек винаги първо си мечтае, после си поставя стремежи и най-сетне се отправя по пътя, който иска да следва.

Индианските народи живеят близо до земята, до природата. Затова и не е никак чудно, че в обичаите, вярванията и традициите им растенията и особено животните заемат изключително важно място. Именно животните са тези, които помагат на хората да намерят себе си, да намерят пътя си.

Като човек, който обича да е сред природата съм забелязал, че срещам единствено и само диви животни, когато съм в пълно единство със себе си и природата. Когато не съм, те лесно ме усещат и бягат далече. Но когато съм в равновесие, съм трудно откриваем за тях, защото се вписвам напълно в естествената им среда, в природата. И колкото по-здраво е това равновесие, толкова по-вероятно дивите животни да не се уплашат от мен и просто да не ми обърнат внимание.

Индианците вярват, че срещите с диви животни не са случайни и че всяка една среща идва да каже нещо важно на човек за пътя му, да му помогне да намери пътя си и да се развие. Всяко животно носи определени качества, които са присъщи и за хората. Например казваме, че заекът е плашлив, а лисицата хитра, вълка силен, а орелът – с остър поглед. Според индианците срещата с определено животно ни насочва към някакво наше качество и ни помага. Ако погледнем българските народни приказки,  ще видим колко много символика носят животните и как чрез тях човек може да помъдрее. Същото се среща и във фолклора на всички други народи, къде по-задълбочено, къде не толкова.

Замисляли ли сте се защо, също така, обичаме да запознаваме децата си още от малки с различните животни? Не само защото са живи същества, а и защото от тях децата могат да видят определен вид поведение и да научат много. Същото важи и за възрастните. Често забравяме какво идват да ни кажат животните. Обикновено ги свеждаме само до ползата им за нас самите – червеят оре земята, кучето ни е другар, магарето е носач и т.н. Изучавайки ги обаче внимателно, ще видим колко много идват да ни кажат те. Същото важи и за растенията. Във всеки един човек могат да се открият до по-малка или голяма степен качествата на всички животни и растения. Но в хората те са толкова съчетани едни с други и преплетени, че е трудно да се възприемат. При животните и растенията това е значително по-непосредствено.

Опознавайки ги, ние опознаваме себе си. Назовавайки ги с имена, ние ги благославяме и помагаме на собственото си развитие. Затова и Дънов казва, че трябва да уважаваме малките – растенията и животните, които ни учат на толкова много и са живи същества, също като нас, макар и на друго ниво на развитие. Откривайки качествата на животните и растенията, нито откриваме и самите себе си. Опознавайки природата и средата си, опознаваме себе си. А опознаването води и до Любовта към опознатото. Самият процес на любопитство и опознаване е проявление на Любовта.

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.