Съчувствие и състрадание

СъЧувствието, върховното чувство, висшето, Божествено чувство.

СъСтраданието, страданието с и заедно с другите, всеобщото страдание.

Хубави думички, но разбираме ли дълбокия смисъл, който е заложен в тях? Съчувствието е чувството, което изпитваме за другите хора, тогава, когато напълно ги разбираме и сме в единство с тях, тогава, когато ги чувстваме като съБратя.

Преди години имах възможност да видя и слушам на живо Далай Лама (заедно с Ники, Никола и Тошо). Да си каза честно, в началото бях дори малко разочарован, защото очаквах от него едва ли не чудеса, а той си беше най-обикновен, симпатичен и вечно нахилен чичка, който се обръщаше с изключителна любов към ближните си и особено към децата и говореше странен английски, съставен само от съществителни и глаголи. Свързващи думи нямаше, но въпреки това всичко му се разбираше. Едва по-късно, благодарение на Ники, разбрах, че точно в това е силата на посланието му. Житейското щастие е в малките неща и в постоянното положително отношение към живота и хората, а не в големите подвизи. Липсата на свързващи думи в речта му не беше нищо повече от възможно най-добрия израз на единството му със самия себе си, с всички хора, с природата и със света като цяло.

А като се замисля, че дори и не исках да отида да видя Далай Лама. По-правилно казано, не че не исках, но ме беше страх. Не, не от Далай Лама, а от мястото, на което щеше да се срещне с хората. Това беше мястото, от което само около шест месеца по-рано беше започнало едно от най-дългите ми страдания през живота. Точно там, насред едно високо поле в планината ме беше намокрил леден дъжд зимата и ме беше одухал жесток вятър и се бях разболял тежко. Болестта беше, разбира се, от тежко душевно естество, защото се чувствах разделен и не знаех по кой път да поема и затова и физическото и естество беше тежко. Болест, която излекувах физически напълно чак два месеца по-късно след неимоверни страдания. Болест, която преодолях психически благодарение на факта, че все пак, по настояване на Ники и поради самото провидение, което ме срещна случайно с него в трамвая, чак при срещата ми с Далай Лама и най-вече с мястото, което беше я предизвикало. Както и да е, страданията бяха както винаги за добро, защото намерих себе си и пътя си. Оттогава винаги благодаря на Бога за малките страдания, които ми дава и благодарение на които се развивам. Без страдания развитие няма.

Но, да се върна на Далай Лама. И за какво може да говори един будист като Далай Лама ако не за съСтраданието. Каква по-голяма от това символика да преодолееш напълно страданията си, слушайки живото слово на Далай Лама за състраданието. Състраданието е велико чувство, защото с него се извисяваме и развиваме. Изпитвайки и облекчавайки страданието на околните, се доближаваме най-непосредствено до Божествената промисъл.

Любопитно е, че думите съчувствие и състрадание, се образуват по същия начин и в английския (compassion, commiseration) и в немския (Mitgefühl, Mitleid).

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.