Живото слово … от обществена гледна точка

Автор: Диетър Халбах за „Oya – мисли различно, живей различно”

Превод от немски език: Крум Сяров

Много обичам да разказвам истории за хора, които се развиват, защото дават свободата на читателя сам да създаде историите и заключенията си. В една добре разказана история магията на живота не се разказва, а преживява.

Това, което обичам на разказите е, че те са всичко това взето заедно! Те често обединяват социалната, политическата, Духовната, психологическата области, тези разделени понятия, в едно цяло. Големият сирийски разказвач Рафик Шами казва:

Думите са чувствителни вълшебни цветя, които пускат корен чак в ухото на другите.

Това са малките чудеса, които ме впечатляват. Имам щастието да ги преживявам отново и отново, когато развеждам посетители в моето екоселo „Sieben Linden“ (на български „Седем липи“). Първата вечер играем често играта на Буда, наречена още А-Б-Разговор. Това е най-простото чудо, което познавам. Хората винаги греят от щастие, докато играем. Един човек говори, друг слуша. И обратно. Дори партньори, които от години живеят заедно, още не са изпитвали магията на живото слово по този начин. Това е чудото на възприемането, на липсата на реакция, на допускането на нещата такива, каквито са, на слушането. Такива мигове на блажено отпускане има рядко във всекидневния ни живот. Но пък всеки може да си ги създаде лесно.

Такова едно активно слушане и възприемане променя отношенията и общуването напълно, защото не става дума вече за разногласие, а за съгласие. (Бележка на преводача – не случайно думата „съгласие“ идва от „Съ“ и „глас“, тоест общото обединение и извисяване на гласовете на всички. Особено красиво се изразява автора като използва на немски думите „Auseinandersetzung“ – разпра, разногласие, конфронтация и „Zusammensetzung“ – съчетание, обединение.) Активно слушане, без отговор, означава да чувстваме и възприемаме не само казаното, но и неизказаното, излъчването на говорещия. Общуването преминава във взаимност, в общност. Става дума за човешкото право да бъдем изслушани и възприети, така какво наблюдаваме цветето на пътя. Без да продумваме, без да отговаряме. (Бележка не преводача – става дума за процеса на чисто съзерцаване, в случая слушане и възприемане, без намеса на ума и без ответно действие или отговор.)

Пътят на чистото съзерцание, на всепоглъщащото внимание, не е нищо особено. Будисткият монах Тхих Нхат Нанх обича да казва:

Истинското чудо не се състои в ходенето по вода, а в ходенето по земята.

Именно най-обикновените действия, който биват забравени в ежедневието, оставят следи върху нас. Следи от цветен прашец по прашния път.

Ами ако животът изисква от нас повече? Две случки от Израел докоснаха на скоро сърцето ми. Първо историята на палестинския баща Измаел, който дарява сърцето на убития от израелските войници свой 12 годишен син Ахмет на едно ортодоксално юдейско семейство за спасението на дъщеря им (Филм: „Сърцето от Йенин“). И историята на Яел Арманет-Черноброд, която посещава след девет години семейството на палестинското камикадзе, убило мъжа й, за да споделят мъката си. (Филм: „След тишината“).

Решението за прошка на тези хора по време на война не води от насилие към повече насилие. Тези хора създават разликата. Това са обикновени хора, като Теб и мен, такива, каквито всички ние можем да бъдем. Понякога животът изисква от нас големи, смели стъпки. Всеки от нас може и трябва да направи единствено и само следващата стъпка, която й/му предстои. Нека заедно да разкажем за тези стъпки.

(Бележка на преводача – от ОМ се присъединяваме към подтика на автора да разкажем и ние собствените си малки-големи истории и създаваме новата рубрика „Живо Слово„)

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.