„Може би“ и „горе-долу“ хората

Как си? Горе-долу.

Какво мислиш за …? Хайде да …! Ще видим, може би …

Тези отговори (или по-скоро липса на отговори) и това поведение (по-скоро липса на поведение) да са Ви познати? Намирате ли себе си и познатите си в тях? Живеем във времето на „може би“ и „горе-долу“ хората. Защо хората в днешно време не могат да кажат „да“ или „не“, не могат да кажат „добре“ или „зле“? Нима е толкова сложно? Нима това не са най-простите, ясни и еднозначни отговори? Със сигурност са, но те са и твърди, категорични отговори, които изискват вътрешна сигурност и равновесие, такова каквото повечето хора в обществото на масите, в което живеем, нямат. Изгубената връзка с вътрешното аз, с извора, със света, с корените и липсата на мечти и криле, е често срещано явление в общество, в което всички седят в една лодка, но никой не я управлява и тя се клати безцелно сред вълните. И когато тя започне да потъва, се изхвърля първо баласта, безличните маси.

Живеем в общество на несигурните в себе си хора, които обаче искат да са победители и да имат успех и то на всяка цена. Масите не познават да и не. Те познават само изчакването и когато везните се наклонят на една страна, всички скачат на там и са горди, че са победители. Но остават несигурни, защото не победите създават връзката с вътрешното аз и извора, равновесието, а личностното единство създава победите. Истинските победители са в единство със себе си и зная какво искат.

Липсата на вътрешно равновесие и сигурност води и до липса на отговори, до липса на мнение и до липса на самочувствие, чувство за самия себе си, невъзможност за самовъзприемане. Което пък неминуемо води до невъзможност за поемане на отговорност към себе си и към другите. Цялото световно общество страда в днешно време от този синдром, но той е особено силно засегнат в източна Европа и България, народи, традиционно насочени навътре и възприемащи се като нещастни.

Но най-лошото не е това. По-лоша е самозаблудата, че „може би“ поведението е мъдро и води до успех. Всъщност това е поведението, което дава пълна гаранция за провал. Така цикълът се затваря и процесът на вътрешно търсене и развитие спира. Но как да прекъснем този порочен кръг? Много е просто – външната среда винаги ни оказва влияние. Винаги е по-просто да се оставим на влиянието на външната среда, отколкото да променим вътрешното си аз. Винаги е по-просто да променим външния свят, отколкото себе си. Несигурните хора се хващат за това като удавници за сламка. И точно това ги води все по-надолу … Но, ако знаем как да го използваме, може дори да ни помогне. Започнем ли да казваме винаги, че сме добре, постепенно външния свят ще си мисли за нас, че сме добре, дори и да сме зле. И този външен свят ще ни повлияе много по-лесно, отколкото ние самите на себе си. И ще започнем да се възприемаме, така че все едно сме добре. Въобще няма да забележим кога ще се случи метаморфозата и ще намерим себе си и извора. А това случи ли се, значи монетата вече се е обърнала и не сме в тинята, а на гребена на вълната.

Подобни творби


This entry was posted in За Ежедневието and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.