Красотата е в простотата

Футболът е проста игра, която се играе от два отбора по 11 души и накрая винаги Германия печели.

Това са думи на Сър Боби Чарлтън, казани най-вероятно след поредната загуба на англичаните от немците.

Но това не е толкова важно. Важна е простотата. Гениалността е винаги в простотата. Както в природата, така и в обществото. Сложността във футбола идва не от самата игра, а от отношенията на терена между играещите. Точно в това е и голямата и магия. И то най-вече, когато се играе на улицата, непрофесионално, без капитан, треньор и съдия. Само 22-ма равнопоставени играчи на терена, които трябва да решават всичко помежду си. Това си е здрава отборна игра, която човек, ако иска да играе добре, трябва да се научи да се отдава изцяло за отбора, да подкрепя и помага на всеки един от съотборниците, когато се налага, да поема отговорност за собствените си действия и тези на отбора. Непрекъснато и без изключение! Дори и само един от 11 да не се отдава за отбора и да не поема отговорност, то загубата е в кърпа вързана при игра на равнопоставени отбори. И дори един да не подкрепя всячески съотборниците си и да поправя техните грешки, отборът се проваля.

Всички за отбора, всички за общия успех. Това е идеалният отбор. Това е мечтата. Не толкова силните единици, колкото единният отбор правят силата и носят успехите. Но както винаги при хората, така и във футболните отбори, никога или само в изключително редки случаи се постига пълното съвършенство. Винаги има път нагоре, винаги има още възможности за развитие. Още повече, когато се играе непрофесионално, на улицата … Но нима има нещо по-прекрасно от неизчерпаната възможност за развитие. Не, според мен не. Именно в това е красотата на света – винаги има още възможности за развитие. А собствената и чуждата несъвършеност просто и нагледно ни предначертават пътищата на развитие.

Като дете играех до девет часа на ден футбол. С толкова много отдаденост в едно нещо, човек непременно се научава да познава до най-дребния детайл определени тънкости. Това, което съм научил в спортно-техническо отношение, не е маловажно, но бледнее пред това, което съм научил в емоционално, психологическо и социално отношение. Предимно благодарение на футбола съм се научил не само на отборна игра и работа в екип, но и как да се отнасям с хората в различнаи обстановка. Това е безценно, но има нещо още по-ценно, което съм научил от тази игра – да познавам хората според поведението им на терена и извън него, според простите им действия, реплики, гласни и негласни сигнали. Кой дава винаги всичко от себе си? Кой се жертва за отбора? Кой помага на другите? Кой поема отговорност? Кой се стреми към развитие? Истинските приятели от терена си остават приятели за цял живот.

Наблюдавайте простите действия на хората около вас по време на съвместна работа и ще откриете толкова много за хората и за живота, и най-вече за човешките отношения. Това е възможно не само във футбола, но и във всички други отборни спортове, дори тези, които са само с двама души в отбор, като играта на бридж, например. Разбира се, динамиката, разнообразието и пълнотата на отношенията, чувствата и поведенията са много повече в по-големи групи. И не е нужно да сте спортист, може и в други сфери на живота да изпитате същото и да се научите да разбирате простите сигнали и да се радвате на красотата им.

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.